Thuituen 7
1 A ming te tah situi then lakah ah then tih dueknah hnin he a cun khohnin lakah then.
Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
2 Nguekcoinah im la caeh te buhkoknah im la caeh lakah then. He tah hlang boeih kah a bawtnah coeng tih aka hing loh a lungbuei ah dueh saeh.
По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
3 Konoinah he nueihbu lakah then. Maelhmai thaenah long ni lungbuei a voelphoeng sak.
По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
4 Aka cueih kah lungbuei tah nguekcoinah im ah dae aka ang kah lungbuei tah kohoenah im ah om.
Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
5 Aka cueih kah tluungnah hnatun he tah aka ang laa aka hnatun hlang lakah then.
По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
6 Am lae kah hling ol bangla aka ang kah nueihbu khaw om. Te dongah he khaw a honghi ni.
Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
7 Hnaemtaeknah loh hlangcueih a yan sak tih kutdoe loh lungbuei a poo sak.
Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
8 Ol bawtnah he a tongnah lakah then. Aka ueh kah mueihla he aka oek kah mueihla lakah then.
По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
9 Huesak hamla na mueihla neh let sak boeh. Konoinah he aka ang kah rhang dongah ni a. kol.
Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
10 “Balae tih hnukbuet kah a tue aka om te tahae kah lakah a then la a om?” ti boeh. Te bang te cueihnah neh na dawt moenih.
Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
11 Cueihnah tah rho la then tih khomik aka hmu ham khaw hoeikhang.
Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
12 Cueihnah hlipkhup ah om he tangka hlipkhup kah om banghui ni. Tedae mingnah he tah rhoeikhangnah la om tih cueihnah long tah a kungmah te a hing sak.
Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
13 Pathen kah bibi te hmu lah. Amah loh a khun sak te dueng hamla aka noeng te unim?
Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14 A then tue vaengah tah a then la om. Tedae a yoethae tue vaengkah khaw hmu. He khaw dumlai dongah Pathen loh voeivang ah a khueh. Te daengah ni hlang loh a hnukah te pakhat khaw ahmu pawt eh.
Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
15 Kamah kah a honghi tue vaengah a cungkuem te ka hmuh. Amah kah duengnah dongah aka paltham hlang dueng om tih a boethae neh aka nguel halang khaw om.
Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
16 Aka dueng koek la om boel lamtah hoeikhangnah aih ham khaw cueih boeh. Balae tih namah na phae uh?
Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
17 Muep poehlip boel lamtah lunghmang la om boeh. Balae tih namah tue pawt vaengah na duek eh?
Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
18 He he na tuuk vaengah na kut te ke lamloh na hlah pawt ham then. Pathen aka rhih ham tah a cungkuem te a noeng.
Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
19 Cueihnah long tah aka cueih te khopuei kah aka om boei parha lakah khaw a tanglue sak.
Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
20 Diklai hman ah hnothen a saii tih aka tholh pawh hlang dueng a om moenih.
Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
21 Ol a thui uh boeih te khaw na lungbuei pae boeh. Te pawt koinih na sal loh namah n'tap te na ya ve.
Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
22 Namah loh hlang tloe na tap te na lungbuei loh a voei a yet khaw a ming.
И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
23 He boeih he cueihnah neh ka noemcai tih, “Ka cueih eh?,” ka ti dae kai lamloh lakhla laklo.
Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
24 Te tla a om te khaw hla coeng tih a dung lakah dung coeng. Te te aka hmu te unim?
Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
25 Kamah neh ka lungbuei khaw, uepnah koikah halangnah neh anglatnah, lunghmangnah te ming ham neh yaam hamla, cueihnah neh poeknah tlap hamla ka maelh.
Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
26 A lungbuei te tluum neh soh la a tung tih a kut dongah pinyennah aka khueh huta he dueknah lakah khahing la ka hmuh. Pathen mikhmuh ah aka then tah anih aeng lamloh loeih suidae aka tholh tah anih loh a tuuk ni.
Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
27 So lah he, thuituenkung loh a thui bangla poeknah hmuh hamla pakhat soah pakhat ka phoel.
И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
28 Te te ka hinglu loh a tlap pueng dae ka hmuh moenih. Thawngkhat khuiah tongpa pakhat ka hmuh dae te boeih lakli ah huta ka hmuh moenih.
Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
29 He bueng mah so lah. Pathen loh hlang he a thuem la a saii coeng dae amih loh phuengnah muep a tlap uh te ka hmuh.
(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
