Thuituen 10
1 Dueknah pilyang loh thungnom situi thaa te a rhim sak bangla vel lunghmangnah vik te cueihnah lakah khaw, thangpomnah lakah khaw nul.
Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
2 Aka cueih kah lungbuei tah a bantang la mael tih aka ang kah lungbuei tah a banvoei la mael.
Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
3 Longpuei ah pataeng lunghmang tah lunghmang bangla a lungbuei a talh hil pongpa tih a lunghmang te a cungkuem taengah a thui.
Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
4 Aka taemrhai kah mueihla loh nang taengah pai mai cakhaw na hmuen phawt boeh. Hoeihnah long ni tholhnah a len khaw a duem sak.
Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
5 Boei mikhmuh lamloh tohtamaeh la aka thoeng ka hmuh te khomik hmuiah a thae la om.
Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
6 Pavai te hmuensang la muep a khueh vaengah hlanglen tah mathoe la kho a sak.
Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
7 Marhang dongkah sal rhoek ka hmuh vaengah mangpa rhoek tah diklai ah sal bangla pongpa uh.
Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
8 Rhom aka too khaw a khuila cungku tih vongtung aka phae khaw rhul loh amah a tuk.
Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
9 Lungto aka puen khaw amah ah a kothae tih thing aka phaek khaw te nen te tohngah saeh.
Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
10 Thi te duu tih a ha te a haat pawt atah thadueng khaw vak. Tedae rhoeikhangnah tah cueihnah long ni a khui sak.
Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
11 Calthai a om pawt ah rhul loh a tuk atah cal kung ham rhoeikhangnah moenih.
Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
12 Hlang cueih ka dongkah ol tah mikdaithen om tih aka ang kah hmuilai long tah amah a dolh.
Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
13 A ka dongkah ol tongnah te lunghmangnah la om tih a ka dongkah ol bawtnah khaw boethae angvawknah la om.
Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
14 Lunghmang tah ol pung tih metla a om khaw hlang loh ming pawh. A hnuk ah metla a om ham khaw a taengah ulong a thui pah voel?
Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
15 Hlang ang kah thakthaenah loh amah a kohnue sak tih khopuei la caeh ham khaw ming pawh.
Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
16 Na manghai khaw camoe tih na mangpa rhoek loh mincang ah nah a caak uh te, khohmuen nang ngawn tah khomap.
Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
17 Na manghai te hlangcoelh capa van tih, na mangpa rhoek long khaw rhuihahnah ham pawt tih thayung thamal hamla a tue vaengah aka ca khohmuen nang tah na yoethen.
Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
18 Ngaknah lamloh tul pae hmawn tih kut poemnah lamloh im cae.
От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
19 Nueihbu ham buh a khueh tih misurtui loh hingnah ko a hoe sak. Tedae tangka loh a cungkuem te a doo.
Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
20 Na cangnah nen khaw manghai te tap boeh. Imkhui kah na thingkong dongah khaw hlanglen te tap boeh. Vaan kah vaa loh ol te khuen vetih ol te a phae loh a kungmah taengah thui ve.
Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
