Olrhaepnah 1
1 Hekah olka he Jordan rhalvang kah khosoek, Suph imdan kolken Paran laklo neh Tophel, Laban, Hazeroth neh Dizahab ah Israel boeih ham Mosesloh a thuipah.
Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.
2 Te vaengah Seir tlang long kah Horeb lamkah Kadeshbarnea he hnin rha hlai at longcaeh hla pueng.
(Има единадесет дена разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).
3 Kum likipa lo vaengkaha hla hlai at kah hla lamhma cuek dongah BOEIPAkaha uen boeih te Israel carhoek ham Mosesloh a thuipah.
В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,
4 Heshbon ahaka ngol Amori manghai Sihon neh Edrei kah Ashtaroth ahaka ngol Bashan manghai Ogaa tloek phoeiah,
след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.
5 Moab kho kah Jordan rhalvang ah BOEIPA kah olkhueng te Mosesloh koea thuicaih tih,
Оттатък Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:
6 “Mamih kah BOEIPA Pathenloh Horeb aha thui tah, 'Hekah tlang ah na omuh khaw rhoehcoeng.
Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.
7 Nangmih te hooiuh lamtah hlahuh laeh. Amori tlang neh a imben boeih ah, kolken tlang neh kolrhawk ah khaw, Negev neh Kanaan kho kah tuitun langkaeng long khaw, Lebanon tuiva Perath tuiva puei duela cetuh.
Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в полето, в поляната на долината, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.
8 Nangmih mikhmuh kah khohmuen kam paek he hmuhuh. Cetuh lamtah panguh. Tekah khohmuen teni BOEIPAloh na parhoek Abraham taengah, Isaak taengah, Jakob taengah khaw amih phoeikah a tii a ngan taengah khaw paek ham la ola coeng.
Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.
9 Te vaeng tue ah nangmih taengah ka thui vanbangla, “Nangmih khuen ham he kai loh kan na moenih.
В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.
10 BOEIPA na Pathenloh nangmih m'ping sak coeng dongah tihnin ah tah vaan kah aisi banglana yetcoeng.
Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.
11 Na parhoek kah BOEIPA Pathenloh nangmih taengkaha thui vanbang la nangmih tea pueh thawng khat lam khaw n'thap saeh lamtah yoethen m'pae saeh.
(Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляди пъти повече от колкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)
12 Tedae nangmih kah laipuei neh hnophueih neh tuituknahte kai loh metlam ka phueih thai eh?
Как ще мога аз сам да нося тая тегоба - вас, и товара от вас и вашите препирни?
13 Te dongah namah koca khui lamkahaka cueih tihaka yakming nehaka ming thai hlang rhoekte namamih ham tuekuh lamtah amihte nangmihkaha lu la ka khueh eh?,’ ka ti.
Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.
14 Te vaengah kai te nan doouh tih, 'Na ol thui tete then, saii hamom,’na tiuh.
И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добре е да го направим.
15 Te dongahaka cueih tihaka ming hlang rhoekte namamih koca rhoek kah a lu la ka khueh eh. Te vaengah thawngkhat kah mangparhoek, yakhat kah mangparhoek, sawmnga kah mangparhoek neh hlangrha kah mangparhoek te nangmih soaha lu la ka khueh tih nangmih kocarhoek kah rhoiboei la om uh.
Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.
16 Te vaengah nangmih taengkah laitloekrhoek te ka uen tih, 'Na manuca rhoek loh a yaak koi la hlang neh a manuca lakloah khaw yinlai laklo ah khaw duengnah neh laitloekuh.
И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете правилно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.
17 Laitloeknah dongah hlang maelhmai souh boeh. Tanoe kangham lana yaak akhaw hlang mikhmuh ah bakuepuh boeh. Laitloeknah he Pathen hut laaom dongah nangmih hamaka kuel olka te tah kai taengla hang khuenuh lamtah n'yaak sak uh,’ ka tinah.
В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте се до мене, и аз ще го изслушвам.
18 Te vaeng tue kah nangmih kang uen olka boeih te saiiuh.
И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.
19 Te dongah mamih BOEIPA Pathenkaha uen vanbangla Horeb lamkah m'puenuh tih khosoek khoham khaw boeihna hmuhuh. Rhih aka om Amori tlang long la n'cetuh tih Kadeshbarnea te m'phauh.
Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме на Кадис-варни.
20 Te vaengah nangmih taengah, “Mamih kah BOEIPA Pathenloh mamih taengah m'paek Amori tlang lana pawkuh coeng.
И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ви дава Господ нашият Бог.
21 Na parhoek kah BOEIPA Pathenloh nangmih taengah, 'Rhih boeh, rhihyawp boeh,’ a ti vanbangla nangmih mikhmuh ah na BOEIPA Pathen loh m'paek ke souh. Khohmuen ke cet lamtah pang laeh,’ ka ti.
Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.
22 Te vaengah kai taengla boeih na capituh tih, 'Mamih hmai ah hlang tueih uhsih lamtah khohmuen te ha hip uh saeh. Te daengah ni n'caeh hamkoi longpuei neh m'pha hamkoi khopueirhoek kah olkate mamih taengla hang khuen uh eh,” na tiuh.
Тогава всички вие дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.
23 Tekah olka ka mik dongaha thuem van dongah koca pakhatah hlangpakhat neh hlang hlai nitte nangmihkhui lamkah ka tuek.
Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.
24 Te dongah hooiuh tih tlanglaa yoenguh phoeiah Eshkol soklong la pawkuh tihkhoa hipuh.
И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.
25 Te vaengah khohmuen thaihtae te a kut neha lohuh tih mammih taengla han suntlak puei uh phoeiah mamih ham olka ham voeihuh. Mamih kah Pathen BOEIPAloh mamih taengah m'paek khohmuenkaha thente khawa thuiuh.
И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.
26 Tedae caeh hamna huemuh pawt dongah na BOEIPA Pathen kah ol tena koekuh.
Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.
27 Namamih kah dap khuiah pataengna cailakuh tih, 'Mamih kah BOEIPA kah hmuhuetnah dongah mamih mitmoeng sak hamni Egypt kho lamloh n'khuentih Amori kut dongla n'thak.
Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.
28 Kaimih ta melam kacaeh uh eh? Mah manucaaka cetrhoek loh, 'Pilnamloh lenuh tih mamih lakah sang uh, khopueirhoekkhaw ka tihavong cakloh vaan duelaa pha, teahte Anakim carhoek khaw ka hmuh,’ a ti uh tih mamih kah lungbuei thinko hehoenga khahuh.
Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.
29 Nangmih te, “Amih taengahna sarhing sak boeh, rhihuh boeh,’ ka ti.
Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.
30 Nangmih mikhmuh kahaka cet na Pathen BOEIPAloh Egypt ah nangmih ham namamih mikhmuh kaha saii bang boeih la nangmih hama vathoh bitni.
Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет
31 Hekah hmuen na phauhduena caehuhvaengah longpueng khing ah hlangloh a caa poeh bangla khosoek ah BOEIPA na Pathenloh nangmih m'poeh te khawna hmuhuh coeng.
и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.
32 Tedae tekah olkaaom lalah nangmihloh BOEIPA na Pathen tena tangnahuh pawh.
А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.
33 Longpueng ah na rhaehnah ham nangmih kah hmuen tlap te nangmih mikhmuh ah halo. Khoyinah hmai neh longpuei te nangmih n'tueng tih khothaihah cingmai nehna cetuh.
Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставите стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.
34 Nangmih kah olka ol te BOEIPAloh a yaak vaengaha thintoek tih ola coeng.
А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:
35 “Na parhoek taengah paek ham ka caeng khohmuen then te he kah boethae thawnpuei hlang rhoek khuikah hlangloh hmu mahpawh.
Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,
36 Jephunneh capa Kaleb long tah te a hmuh ni. BOEIPA hnukaha tlun van dongah a soaha cawt vanbangla khohmuen te anih taeng neh a carhoek taengahaka paek ni, ' a ti.
освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.
37 Nangmih kongah kai taengah khaw BOEIPAloh a thintoek tih, 'Nang khawna kun mahpawh.
Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;
38 Na mikhmuh ahaka pai Nun capa Joshua tah kun ni. Israel te anihloh a pang hamcoeng dongah anih te mah talonglaeh.
Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израиля.
39 Na ca te maeh la omnina tiuh cakhawa tue thae thenaka ming mueh na ca rhoek tah kun uh ni. Te dongah amih te khohmuen ka paek vetih amihloh a pang uh ni.
При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам земята и те ще я владеят.
40 Tedae nangmih te namamih maeluh lamtah carhaek li longpuei kah khosoekte paan uh,’ a ti.
Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.
41 Te vaengah kai he nan doouh tih, 'BOEIPA taengah ka tholhuh coeng. Mamih kah Pathen BOEIPAkaha uen bangla boeih yoeng uhsih lamtah vathoh uh sih,’ na tiuh. Te dongah hlang khat rhip loh amah kah caemtloek tubael tea vahuh tih tlang la yoeng ham te na yoeikoeksakuh.
Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.
42 Tedae BOEIPAloh kai taengah, “Amih te thuipah. Cetuh boeh, vathohuh boeh, nangmih lakli ah ka om pawt dongah na thunkharhoek kah mikhmuh ahna yawkuh mahpawt nim,” a ti.
А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.
43 Nangmih taengah ka thui daena ngaiuh pawt tih BOEIPA ol tena koekuh. Na lokhakuh tih tlang lana lueiuh.
Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.
44 Te dongah nangmihaka doe ham tlang ahaka om Amori te halo tih khoiloh a cuk thil bangla nangmih te n'hloemuh phoeiah Seir lamkah Hormah duela nangmih te m'phopuh.
Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,
45 Te vaengahna balkhonguh tih BOEIPA mikhmuh ahna rhapuh dae nangmih ol te BOEIPAloh a yaak voel mueh la nangmih taengaha hna khaw kaeng pawh.
И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.
46 Te dongahni Kadesh kahna om uh te khohnin la khohnina yetna omuh.
Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте там.
