Olrhaepnah 20
1 Na thunkha taengah caem lana cet tih nang lakahaka yet pilnam kah marhang neh leng te na hmu cakhaw Egypt kho lamloh nangaka khuen BOEIPA na Pathente nang taenglaaom dongah amih te rhih boeh.
Когато излезеш на бой против неприятелите си, и видиш коне, колесници и люде повече от тебе, да се не убоиш от тях; защото с тебе е Господ твоят Бог, Който те е извел из Египетската земя.
2 Caemtloek neh na yoei vaengah khaw khosoih loh ha mop van saeh lamtah pilnam taengah ol aka thui la om van saeh.
И като пристъпиш в боя, свещеникът да се приближи и да говори на людете, като им каже:
3 Te vaengah amih te, “Israel nangloh hnatun lah. Tihnin kah na thunkharhoek taengah caemtloek lana mopuhvaengah na thinko phoena sak boeh, rhihuh boeh, tamtouh boeh, amih mikhmuh ahna sarhinguh boeh.
Слушай, Израилю! вие пристъпвате днес да се биете против неприятелите си; да не премалее сърцето ви; не бойте се, нито се смущавайте, нито се ужасявайте от тях;
4 Na thunkharhoek te nangmih hamaka tloektih nangmihaka khang hamni BOEIPA na Pathenloh nangmih taengah a pongpa,” ti nah saeh.
защото Господ вашият Бог, Той е, Който ходи с вас да се бие за вас против неприятелите ви, за да ви спаси.
5 Rhoiboei rhoek long khaw pilnam te voek uh saeh lamtah, “Hlang khat khat loh im thai a sak tih a uum pawt atah cet saeh lamtah amah im la bal saeh. Caemtloek vaengah duek vetih hlang tloe loh vik uum pah ve.
И военачалниците нека говорят на людете, като рекат: Кой е построил нова къща и не я е посветил? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я посвети.
6 Hlang khat khat loh misur a ling tih a uem hlan atah cet saeh lamtah amah im la bal saeh. Caemtloek vaengah duek vetih hlang tloe loh vik uem pah ve.
И кой е насадил лозе и не е ял от плода му? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя и друг да яде плода му.
7 Hlang khat khat loh yuu a bae tih a loh hlan atah cet saeh lamtah a im la bal saeh. Caemtloek vaengah duek vetih hlang tloe loh vik loh pah ve,” ti nah saeh.
И кой се е сгодил за жена и не я е взел? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я вземе.
8 Te phoeiah pilnam taengah a thui ham rhoiboei rhoek loh thap uh saeh lamtah, “Hlang khat khat long ni a rhih tih a thinko a mongkawt atah cet saeh lamtah amah im la bal saeh. Te daengahni anihkaha thinko bangla a manuca rhoek kah a thinko khaw a yut pawt eh?,” ti na uh saeh.
Военачалниците да говорят още на людете, като рекат: Кой е страхлив и малодушен? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да премалеят сърцата на братята му, както неговото сърце.
9 Pilnam taengkah olthui te rhoiboei rhoek loh a khah phoeiah pilnamkaha lu dongah caempuei rhoek kah mangpate hlah la om saeh.
И военачалниците, като свършат да говорят на людете, нека поставят полководци над полковете за водители на людете.
10 Khopuei tena paan tih na vathoh thil vaengah anih te rhoepnah neh tuentah dae.
Когато се приближиш при някой град, за да воюваш против него, предложи му мир.
11 Te vaengah nangte rhoepnah neh n'doo tih nang hamla thohka aka ong a om atah a khuikah m'hmuh pilnam boeih neh saldong khaw nang hamla om saeh lamtah nang taengah thotat uh saeh.
Ако ти отговори мирно и ти отвори портите, тогава всичките люде, които се намират в него, да ти станат поданици и да ти работят.
12 Tedae nang te n'thuung pawt tih nang te caem la m'hmoel atah amah tena dum van ni.
Но ако не направи мир с тебе, но воюва против тебе, тогава да го обсадиш;
13 Te vaengah anihte BOEIPA na Pathenloh na kut dongah han tloeng vetih cunghang ha neh amah tongpaca te boeihna tloek bitni.
и когато го предаде Господ твоят Бог в ръцете ти, тогава да поразиш всичките му мъжки с острото на ножа;
14 Huta camoe neh rhamsa khaw, khopuei khuikahaka om boeih neh a kutbuem boeih khaw namah hamna poel na yoe vetih BOEIPA na Pathenloh nang taengah m'paek na thunkha rhoek kah a kutbuem tena caak ni.
а жените, децата, добитъкът и всичко що се намира в града, всичкити користи от него да вземеш за себе си; и да ядеш користите от неприятелите си, които Господ твоят Бог ти даде.
15 A yoei kah namtom khopueirhoek he pawt tih namah taeng lamloh bahoengaka hla khopueirhoek te boeihna saii ni.
Така да постъпваш с всичките градове, които са много далеч от тебе, които не са от градовете на тукашните народи.
16 Tedae BOEIPA na Pathenloh nang taengah rho la m'paek, pilnam rhoek kah khopuei ah hiil aka khueh boeih tah na hlun mahpawh.
А от градовете на тия люде, които Господ твоят Бог ти дава за наследство, да не оставиш живо нищо, което диша,
17 Te dongah amih Khitti neh Amori, Kanaani neh Perizzi, Khivee neh Jebusi ngawn tah BOEIPA na Pathenloh nang ng'uen vanbanglana thup rhoe na thup ni.
но да ги обречеш на изтребление; хетейците, аморейците, ханаанците, ферезйците, евейците и евусейците, според както Господ твоят Бог ти заповяда;
18 Amamih kah pathenrhoek taengah a saiiuh tueilaehkoi boeih te saii hamla na cang mahpawh. BOEIPA na Pathen taengahna tholh van ve.
за да не ви научат да правите според всичките мерзости, които те са правили за боговете си, и така да съгрешите против Господа вашия Бог.
19 Khopuei te tuuk ham neh tloek hamla khohnin a senna dum atah a taengah hai neh hehtih a thing tena hum mahpawh. Amih tena caak thai dongahna vung mahpawh. Na mikhmuh kah vongup khuiahna paan te khaw khohmuen thingkung lamkah hlang boeiloeih ni.
Когато обсаждаш някой град за дълго време и воюваш против него, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, нито да дигаш на тях секира; да не ги насичаш, защото от тях можеш да се храниш. Човек ли е полското дърво та да се обсажда от тебе?
20 Tedae thingkung te a thaih aka om pawh thingkung lana ming atah na phae thai. Te vaengahna hum vetih nang taengah caemaka saii khopueiloh a tim hlandue tah vongsoel la na saii thai.
Само дърветата, които знаеш, че не са хранителни дървета, тях можеш да унищожаваш и изсичаш; и с тях да правиш кули против града, който ти се противи, догде бъде превзет.
