Olrhaepnah 11
1 Te dongah BOEIPA na Pathen te lungnah lamtah a kueknah khaw, a khosing neh a laitloeknah khaw, a olpaek khaw hnin takuem ah ngaithuen.
Люби, прочее, Господа твоя Бог и пази винаги заръчванията Му, повеленията Му, съдбите Му и заповедите Му.
2 Na ca rhoek loh a ming pawt te khaw tihnin ah ming laeh. BOEIPA na Pathen kah thuituennah, a boeilennah tlungluen kut neh a ban a phuel te khaw,
И признайте днес, - (защото не говоря на чадата ви, които не познаха и които не видяха наказанието нанесено от Господа вашия Бог, величията Му, силната Му ръка и издигнатата Му мишца,
3 Egypt khui kah Egypt manghai Pharaoh neh kho tom ah a saii miknoek neh a bibi khaw,
знаменията Му и делата, които извърши всред Египет против египетския цар Фараон и против цялата му земя,
4 Egypt caem khaw, a marhang neh a leng a saii pah te khaw, nangmih hnuk han hloem vaengah carhaek li kah tui loh a mikhmuh ah a et tih BOEIPA loh tihnin duela a milh sak he khaw,
и що направи на войската на египтяните, на конете им и на колесниците им, когато ви гонеха изподире, как направи да ги потопят водите на Червеното море, и как Господ ги погуби, та остават погубени и до днес,
5 Khosoek lamkah he hmuen na pha duela nangmih ham a saii te khaw,
и що направи за вас в пустинята, догде да дойдете на това място,
6 Reuben koca khuikah Eliab ca rhoi Dathan neh Abiram ham a saii vaengah diklai loh a ka a ang tih amah rhoi neh a imkhui, a dap neh Israel kotak boeih lamkah a kho dongah mulhing boeih a dolh te khaw amih loh hmu uh pawt tih a ming uh pai moenih.
и що направи на Датана и Авирона, синовете на Елиава Рувимовия син, как земята отвори устата си, та ги погълна всред целия Израил, със семействата им, шатрите им и всичко живо, което им принадлежеше;
7 Tedae BOEIPA kah bibi a len la a saii boeih te na mik neh naka hmu nang tah,
но на вас говоря, чиито очи видяха всичките велики дела, които Господ извърши),
8 tihnin ah kai loh nang kang uen olpaek boeih he ngaithuen. Te daengah ni na pang ham khohmuen aka paan nang long kawh thahlue la na pha vetih na pang eh.
за това признайте и пазете всичките заповеди, които днес ви заповядвам, за да бъдете дръзновени и да влезете да завладеете земята, към която преминавате да я притежавате,
9 Te daengah ni BOEIPA loh na pa rhoek neh amih kah tiingan taengah paek ham a caeng tangtae khohmuen, suktui neh khoitui aka long khohmuen ah na hinglung a vang eh.
и да се продължат дните ви на земята, за която Господ се е клел на бащите ви да я деде на тях и на потомството им, земя в която текат мляко и мед.
10 Khohmuen te pang hamla pahoi na kun coeng. Te tah ke lamkah na lo nah Egypt khohmuen bang moenih. Te ah tah na cangti te na tuh uh tih an dum bangla na kho neh na suep dae ta.
Защото земята, в която влизаш да я притежаваш, не е както Египетската земя, из която излязохте, гдето, като сееше ти семето си, напояваше го с ногата си, като зеленчукова градина.
11 Tedae na paan phai tih na pang ham khohmuen long tah tlang neh kolbawn khohmuen la om tih vaan kah khotlan tui ni a. ok.
Но земята, към която преминавате да я притежавате, е земя богата с гори и долини, която пие вода от дъжда на небето,
12 Tekah khohmuen tah BOEIPA na Pathen loh a khut tih kum a tong lamloh khohmai kum duela BOEIPA na Pathen mik loh a dan taitu.
земя, за която Господ твоят Бог се грижи. Очите на Господа твоя Бог са винаги върху нея, от началото на годината и до края на годината.
13 Tihnin ah kai loh nang kang uen ka olpaek he na ngai rhoe la na ngai atah BOEIPA na Pathen na lungnah vetih na thinko boeih, na hinglu boeih neh amah taengah tho na thueng ham om.
И, казва Господ: Ако слушате прилежно заповедите Ми, които днес ви заповядвам, да любите Господа вашия Бог и да Му слугувате с цялото си сърце и с цялата си душа,
14 Amah tue vaengah rhotui neh tlankhol te na khohmuen kah khotlan la kam paek vetih na cangpai, na misur thai neh na situi khaw na khoem van ni.
тогава ще давам на земята ви дъжда на времето му - и ранния и късния, за да събираш житото си, виното си и дървеното си масло.
15 Na rhamsa ham khaw na khohmuen kah baelhing kam paek vaengah na caak vetih na hah bal bitni.
И ще давам трева на полетата ти за добитъка ти; и ще ядеш и ще се наситиш.
16 Namamih mah ngaithuen uh. Na thinko han hloih tih na taengphael koinih pathen tloe taengah tho na thueng vetih amih taengah na bakop tarha ve.
Внимавай на себе си, да не би да се измами сърцето ви, и престъпите като служите на други богове и им се кланяте,
17 BOEIPA kah thintoek loh nang taengah ha sai vetih vaan ke hang khaih ni. Khotlan om pawt tih diklai loh a cangthaih m'pae pawt vaengah ngawn tah BOEIPA loh nang m'paek khohmuen then lamloh pahoi na milh uh ni.
та пламне против вас гневът на Господа, и Той да затвори небето, за да не вали дъжд и да не дава на земята плода си, та скоро да бъдете изтребени от добрата земя, която Господ ви дава.
18 Ka olthui he na thinko neh na hinglu dongah dueh lah. Na kut dongah miknoek bangla hlin lamtah na mik laklo ah samtoelrhui la om saeh.
Вложете, прочее, тия мои думи в сърцето си и в душата си, вържете ги за знак на ръката си, и нека бъдат като надчелия между очите ви.
19 Na ca rhoek te tukkil lamtah na im kah na ngol vaengah khaw, longpueng kah na caeh vaengah khaw, na yalh tih na thoh vaengah khaw thui pah.
Да учите на тях чадата си, като говорите за тях, когато седиш в къщата си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.
20 Na im kah rhungsut neh na vongka dongah khaw daek lah.
Да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си,
21 Te daengah ni na pa rhoek taengah paek hamla BOEIPA loh a caeng khohmuen ah khaw namah kah hinglung neh na ca rhoek kah a hinglung loh a vang vetih vaan hinglung bangla diklai ah khaw a om eh.
за да се умножат дните ви и дните на чадата ви на земята, за която Господ се е клел на бащите ви да им я даде, колкото време небето и над земята.
22 BOEIPA na Pathen na lungnah ham neh a longpuei cungkuem dongah na pongpa tih amah taengah na hangdang ham atah kai loh kang uen olpaek he boeih na vai thai hamla na ngaithuen rhoe na ngaithuen ham om.
Понеже, ако пазите прилежно всичките тия заповеди, които ви заповядвам, и ги вършите, - да любите Господа вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища и да сте привързани Нему,
23 Te daengah ni namtom rhoek boeih te BOEIPA loh na mikhmuh lamkah a haek vetih nangmih lakah aka len tih aka tlung namtom te na huul uh eh.
тогава Господ ще изгони от пред вас всички тия народи, и ще завладеете народи по-велики и по-силни от вас.
24 Na khopha loh a cawt hmuen boeih tah khosoek lamloh Lebanon duela nangmih ham om vetih, na khorhi loh tuiva lamkah Perath tuiva neh tuitun khaepdan due om ni.
Всяко място, гдето стъпи стъпалото на нозете ви, ще бъде ваше; от пустинята и ливан, от реката, сиреч, реката Евфрат, дори до западното море ще бъде пределът ви.
25 Hlang pakhat khaw nangmih hmai ah pai thai mahpawh. Nangmih taengah a thui vanbangla diklai hman boeih ah mela na pawk uh cakhaw nangmih kah birhihnah neh nangmih kah mueipuelnah ni BOEIPA na Pathen loh hang khueh eh.
Никой не ще може да устои пред вас; Господ вашият Бог ще всява страх и трепет от вас по цялата земя, на която стъпвате, според както ви е говорил.
26 So lah, tihnin kah yoethennah neh rhunkhuennah he nangmih mikhmuh ah kai loh kan tloeng coeng.
Ето, днес поставям пред вас благословение и проклетия;
27 Tihnin ah kai loh nangmih kang uen bangla BOEIPA na Pathen kah olpaek te na ngai atah yoethennah la om ni.
благословението, ако слушате заповедите на Господа вашия Бог, които днес ви заповядвам;
28 BOEIPA na Pathen kah olpaek te na yaak uh mueh la tihnin ah kai loh nangmih kang uen longpuei lamkah na nong uh tih ming pawt pathen tloe kah a hnuk te na vai uh atah rhunkhuennah la om ni.
и проклетията, ако не слушате заповедите на Господа вашия Бог, но се отклонявате от пътя, който днес ви заповядвам и следвате други богове, които не сте познавали.
29 BOEIPA na Pathen loh khohmuen la n'khuen tih, pang hamla na kun vaengah yoethennah te Gerizim tlang ah, rhunkhuennah te Ebal tlang ah na khueh uh.
А когато Господ твоят Бог те въведе в земята, към която отиваш, за да я притежаваш, тогава да положиш благословението на хълма Гаризин, а проклетията на хълма Гевал.
30 Te rhoi tah Gilgal imdan kolken kah Moreh thingnu kaepah kho aka sa Kanaan khohmuen, Kho tlak longpuei kah Jordan rhalvangan kah moenih a?
Не са ли те оттатък Иордан, зад пътя към захождането на слънцето, в земята на ханаанците, които живеят в полето срещу Галгал, при дъбовете Море?
31 BOEIPA na Pathen loh nangmih ham a khueh khohmuen te kun thil tih pang hamla Jordan aka kat nangmih long tah khohmuen te huul uh lamtah khosak thil uh ngawn.
Защото вие преминавате Иордан, за да влезете да завладеете земята, който Господ вашият Бог ви дава: и ще я притежавате и ще се заселите в нея.
32 Tedae tihnin ah nangmih mikhmuh kah ka tloeng oltlueh neh laitloeknah he boeih vai ham mah ngaithuen uh.
Внимавайте, прочее, да вършите всичките си повеления и съдби, които днес поставям пред вас.
