Caeltueih 5
1 Tedae hlang pakhat a ming ah Aninias neh a yuu Sapphira loh hnopai a yoih.
А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,
2 Tedae a phu te a uep. A yuu khaw a yaak sak phoeiah a ngen te a khuen tih caeltueih rhoek kah kho kungah cukdek a tloeng.
и задържа нещо от цената, със знанието и на жена си и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.
3 Te dongah Peter loh, “Ananias, balae tih Satan loh na thinko a hah sak, Mueihla Cim te na laithae thil. Te dongah ni khohmuen phu te na uep coeng.
А Петър, рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
4 Aka om tangtae tah namah taengah om tih na yoih vaengah namah ah saithainah a om moenih a? Balae tih na thinko khuiah te bang hno te na khueh. Hlang taeng bueng mueh la Pathen taengah khaw na laithae coeng,” a ti nah.
Додето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се не бяха ли патите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
5 Te ol te Ananias loh a yaak vaengah cungku tih duek. Te dongah aka ya rhoek boeih te rhihnah loh muep a kun thil.
И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
6 Te dongah cadong rhoek loh thoo uh tih anih te a cun uh phoeiah a khuen uh tih a up uh.
И по-младите мъже станаха, обвиха го, и го изнесоха па го погребаха.
7 Khonoek pathum tluk di tih a om phoeiah olka aka om te a yuu loh a ming mueh la kun van.
И като се минаха около три часа; влезе и жена му без да знае за станалото.
8 Te vaengah anih te Peter loh, “Kai taengah thui laeh, khohmuen na thuung te heyet bueng nim,” a ti nah hatah, “Ue heyet ni,” a ti nah.
И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя рече за толкова.
9 Tedae anih te Peter loh, “Balae tih Boeipa Mueihla noemcai ham na rhoih uh rhoi. Thohka kah na va aka up rhoek kah a kho loh nang khaw n'thak bal ni he,” a ti nah.
А Петър и рече: защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.
10 Te vaengah pahoi cungku tih a kho kungah duek bal. Te dongah cadong rhoek aka kun rhoek loh anih te a duek la a hmuh uh vaengah a khuen uh tih a va taengah a up uh.
И тя начаса падна до нозете му и издъхна; а момците като влязоха, намериха я мъртва и изнесоха я та я погребаха до мъжа й.
11 Te dongah hlangboel boeih neh te te aka ya rhoek boeih te rhihnah loh muep a kun thil.
И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.
12 Caeltueih rhoek kah a kut loh pilnam taengah miknoek neh khobae rhambae muep a saii dongah Solomon impup ah thikat la boeih om uh.
И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, [и те всички бяха единодушни в Соломоновия Трем;
13 Amih te a tloe loh ben ham ngaingaih pawt cakhaw amih te pilnam loh a oep.
а от другите никой не смееше да се присъеднни към тях; людете обаче ги величаеха;
14 Boeipa aka tangnah huta tongpa rhaengpuei loh taoe thap uh thae.
и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха],
15 Te dongah Peter ha pawk atah a mueihlip rhung long khaw bet dah saeh tila tattloel te thingkong neh phakdoeng soah a ngol sak uh tih toltung la a khuen uh.
така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
16 Jerusalem khopuei kaepvai kah rhaengpuei long khaw ha tingtun uh. Tattloel khaw, rhalawt mueihla loh a ven rhoek te khaw a khuen uh tih boeih hoeih uh.
Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечисти духове и всички се изцеляваха.
17 Khosoihham a thoh nen tah a taengkah rhoek boeih, Sadducee kah buhlaelh la aka om rhoek loh kohlopnah neh khuk hah uh.
Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи Садукейската Секта, та изпълнени със завист,
18 Te phoeiah caeltueih rhoek te kut a hlah thil uh tih thongim ah langya la a hlak uh.
туриха ръце на апостолите и положиха ги в тъмница.
19 Tedae khoyin ah Boeipa kah puencawn loh thongim thohka te a ong tih a mawt.
Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече.
20 Te phoeiah amih rhoi te, “Cet rhoi, bawkim kah pilnam taengah pai rhoi lamtah hingnah ol he boeih thui rhoi,” a ti nah.
Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.
21 Mincang ah bawkim la kun rhoi tih a thuituen rhoi te a yaak uh. Te dongah khosoihham aka pawk rhoek neh a taengkah rhoek loh khoboei neh Israel ca khuikah paham rhoek te boeih a hueh uh tih amih rhoi aka lo ham thongim la a tueih uh.
Те, като чуха това на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и ония, които бяха с него, и като свикаха синедриона и цялото старейшинство на Израиляните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.
22 Tedae tueihyoeih rhoek loh a pha uh vaengah amih rhoi te thongim khuiah a hmu uh pawt dongah bal uh tih puen uh.
Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:
23 Te vaengah, “Thongim te cakrhuet la boeih a khaih tih thohka ah aka tawtkung rhoek a pai uh khaw ka hmuh uh dae a ong vaengah a khuiah u khaw ka hmuh uh pawh,” a ti uh.
Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
24 Bawkim kah imtawt boei neh khosoihham loh he ol a yaak vaengah amih ham te metlam a om co tila khobing uh.
А Началникът на храмовата стража и първосвещениците като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това.
25 Te vaengah pakhat ha pawk tih, “Thongim ah na khueh uh hlang rhoi loh bawkim ah pai rhoi tih pilnam a thuituen rhoi he, “tila amih taengah a puen pah.
Но дойде някой си та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.
26 Te dongah imtawt boei neh a tueihyoeih rhoek te cet uh tih amih rhoi te a mawt uh. Tedae pilnam kah a dae te a rhih uh dongah vikvueknah neh saii uh pawh.
Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче без насилие; защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.
27 A khuen uh neh amih rhoi te khoboei hmaiah a pai rhoi vaengah khosoihham loh a dawt tih,
И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:
28 “Te ming neh thuituen pawt ham nangmih rhoi taengah oluen khaw kang uen uh moenih a? Tedae nangmih kah thuituennah neh Jerusalem ah bae coeng he. Hlang thii he kaimih soah tla saeh na ti rhoi a?” a ti nah.
Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.
29 Peter neh caeltueih rhoek loh a doo uh, “Hlang ol lakah Pathen ol ngai lat ham a kuek.
А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.
30 A pa rhoek kah Pathen loh Jesuh a thoh coeng. Anih na ngawn uh tih thing dongah na hoei uh.
Бог на бащите ни възкреси Исуса, когото вие убихте като го повесихте на дърво.
31 Israel te yutnah neh tholh khodawkngainah paek ham Pathen loh a bantang ah rhuihnun neh khangkung la a pomsang coeng.
Него Бог, възвиси до десницата си за началник и спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.
32 Te dongah kaimih loh te olthang kah laipai la ka om uh tih, anih ol aka ngai rhoek te Pathen loh Mueihla Cim a paek coeng,” a ti rhoi.
И ние сме свидетели [нему] за тия неща, както е и Светия дух, когото Бог даде на ония, които му се покоряват.
33 Tedae aka ya rhoek loh phuk a paeng uh dongah amih te thup hamla cai uh.
А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.
34 Te vaengah Pharisee pakhat, a ming ah Gamaliel, pilnam boeih loh saya la a hinyah te, khoboei lakli ah thoo tih hlang rhoek te poeng la rhaih khueh ham ol a paek.
Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от всичките люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;
35 Te phoeiah amih te, “Israel hlang rhoek, he hlang rhoek taengah metla saii ham na cai uh khaw namamih ngaithuen uh.
и рече на събора: Израиляни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.
36 Amih hlankah Theudas a cungpoeh hnin ah khaw amah te khat khat la om ham a thui dongah hlang he hlangmi yali tluk loh anih taengla bop uh. Tedae anih a thup uh vaengah anih aka ngaitang boeih loh boeih milh uh tih a honghi la poeh.
Защото в предишни дни възстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин м ъ ж е на брой, който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.
37 Hlangmi soepnah tue vaengah khaw Galilee kah Judah te phoe bal tih a hnukah pilnam te a yoek bal. Tedae anih khaw poci tih anih aka ngaitang boeih tah muep paltham uh.
След него възстана Галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
38 Te dongah nangmih ham ka thui coeng he. Hekah hlang rhoek he nong tak uh lamtah hlah uh mai. He he hlang kah mangtaengnah neh a khoboe la a om atah a phae pah bitni.
И сега ви казвам, Оттеглете се от тия човеци и оставете ги защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;
39 Tedae Pathen lamkah la a om atah amih te na palet thai mahpawh, nangmih te boekoek la m'hmuh uh boel saeh,” a ti nah vaengah anih ol te a rhooi uh.
но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.
40 Te dongah caeltueih rhoek te a khue uh tih a tam uh. Jesuh ming neh thui pawt ham khaw a uen uh tih a hlah uh.
И те го послушаха; и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусово име, и ги пуснаха.
41 Te vaengah, “A ming ham yahbai nen khaw n'tiing uh pai,” a ti uh dongah khoboei hmai lamloh omngaih la mael uh.
А те си отидоха от присъствието на синедриона, възрадвани задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.
42 Tedae bawkim khui neh im lamkah hnin takuem ah toeng mueh la a thuituen uh tih Khrih Jesuh te a phong uh.
И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.
