2 Khokhuen 26
1 Judah pilnam pum loh Uzziah te a loh uh tih anih te kum hlai rhuk a lo ca vaengah a napa Amaziah yueng la a manghai sakuh.
А всичките Юдови люде взеха Озия, който бе на шестнадесет години, та го направиха цар вместо баща му Амасия.
2 Anih loh Elath te a sak tih manghai te a napa rhoek taengla a khoem uh hnukah tah Judah la a mael puei.
Той съгради Елот и го възвърна на Юда след като баща му царят заспа с бащите си.
3 Uzziah te kum hlai rhuk a lo ca vaengah manghai tih Jerusalem ah sawmnga kum nit manghai. A manu ming tah Jerusalem lamkah Jekoliah ni.
Озия беше шестнадесет години на възраст, когато се възцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим; и името на майка му бе Ехолия, от Ерусалим.
4 A napa Amaziah loh a saii bang boeih la BOEIPA mikhmuh ah a thuem a saii.
Той върши това, което бе право пред Господа, напълно според както беше сторил баща му Амасия.
5 Anih te Pathen hmuh hamla aka yakming Zekhariah tue vaengah tah Pathen aka toem la om. Te dongah BOEIPA a toem khohnin vaengah tah Pathen loh anih te a thaihtak sak.
И търсеше Бог в дните на Захария, който разбираше Божиите видения; и до когато търсеше Господа, Бог му даваше успех.
6 Te phoeiah cet tih Philisti a vathoh thil tih Gath vongtung, Jabneh vongtung, Ashdod vongtung a phae. Te phoeiah Ashdod khuikah neh Philisti khuikah khopuei te a sak.
Той излезе та воюва против филистимците, и събори стената на Гет, стената на Явни, и стената на Азот, и съгради градове в азотската околност и между филистимците.
7 Philisti taeng neh Arab taengah khaw anih te Pathen loh a bom. Arab rhoek te Gurbaal neh Mehunim ah kho a sak uh.
И Бог му помогна против филистимците, и против арабите, които живееха в Гур-ваал, и против маонците.
8 Ammoni loh Uzziah taengla khocang a paek uh. Anih te a so la tlung hang tih Egypt khorhi duela a ming thang.
И амонците даваха подаръци на Озия; и името му се прочу дори до входа на Египет, защото стана премного силен.
9 Uzziah loh rhaltoengim te Jerusalem kah bangkil vongka ah khaw, kolrhawk vongka ah khaw, imki ah khaw a sak tih a moem.
Озия съгради и кули в Ерусалим, върху портата на ъгъла върху портата на долината и върху ъгъла на стената, и ги укрепи.
10 Khosoek ah rhaltoengim a sak tih tuito khaw muep a vueh. Anih taengah boiva muep om tih kolrhawk ah khaw, tlangkol ah khaw, lopho neh, tlang kah dumpho neh, khohmuen aka lungnah ham cangphil cangngol neh a om pah.
Съгради още кули в пустинята, и изкопа много кладенци, защото имаше много добитък и по ниските места и по поляната, имаше и орачи и лозари в планините и на Кармил; защото обичаше земеделието.
11 Uzziah taengah caempuei la a khuen vaengah caemtloek aka saii tatthai khaw om. Caem kah a cawhnah hlangmi bangla cadaek Jeiel Jeuel kut neh manghai mangpa lamkah Hananiah kut hmuikah rhoiboei Maaseiah kut ah a khueh.
При това, Озия имаше войска от военни мъже, които излизаха на война по полкове, според числото им, което се преброи от секретаря Еиил и настоятеля Маасия, под ръководството на Анания, един от царските военачалници.
12 A napa rhoek kah boeilu hlangmi boeih he tatthai hlangrhalh thawng hnih ya rhuk lo.
Цялото число на началниците на бащините домове, на силните и храбри мъже, беше две хиляди и шестстотин.
13 Amih kut hmuiah caempuei tatthai thawng ya thum thawng rhih ya nga om tih thunkha taengah khaw manghai aka bom ham tatthai thadueng neh caemtloek la phaep uh.
Под тяхната ръка имаше военна сила от триста и седем хиляди и петстотин души, които се биеха с голямо юначество, за да помагат на царя против неприятелите.
14 Amih caempuei boeih ham te Uzziah loh photling, cai, lumuek, caempho, lii, payai lungto khaw a hmoel pah.
Озия приготви за тях, за цялата войска, щитове и копия, шлемове и брони, лъкове и камъни за прашки.
15 Rhaltoengim so neh bangkil soah aka om ham khaw, thaltang neh, lung nu neh aka kap ham khaw, aka poekkung kah kopoek neh Jerusalem ah seh a saii. Te dongah a tlung hil aka bom ham khaw khobaerhambae la om dongah a ming te khohla duela voelh thang.
И в Ерусалим направи машини, изобретени от изкусни мъже, да бъдат поставени на кулите и на крепостите при ъглите, за хвърляне на стрели и на големи камъни. И името му се прочу на далеч; защото му се помагаше чудно, догдето стана силен.
16 Tedae a thadueng hnukah a poci hil a lungbuei a sang dongah a Pathen BOEIPA taengah boe a koek. Te dongah bo-ul hmueihtuk dongah phum hamla BOEIPA bawkim ah kun.
Но, когато стана силен, сърцето му се надигна та се отдаде на поквара; и извърши престъпление против Господа своя Бог, като влезе в Господния храм за да покади върху кадилния олтар.
17 Anih hnukah khosoih Azariah neh a taengkah BOEIPA khosoih tatthai ca sawmrhet bang.
А свещеник Азария влезе подире му, и с него осемдесет Господни свещеници, храбри мъже;
18 Te vaengah manghai Uzziah te a pai thil uh tih amah taengah, “BOEIPA taengah aka phum ham te Uzziah nang kah moenih. Tedae a phum hamla a ciim khosoih Aaron koca kah ni. Boe na koek dongah rhokso lamloh nong laeh. Nang kah te Pathen BOEIPA kah thangpomnah ham moenih,” a ti na uh.
и възпротивиха се на цар Озия, и му рекоха: Не принадлежи на тебе, Озие, да кадиш Господу, но на свещениците, Аароновите потомци, които са посветени, за да кадят; излез из светилището, защото си извършил престъпление, което не ще ти бъде за почит от Господа Бога.
19 Te dongah Uzziah loh a hmaital doela a kut dongah botui phum ham hmaibael a pom. Khosoih rhoek taengah khaw a hmai a tal li vaengah BOEIPA im khui, bo-ul hmueihtuk taeng kah khosoih rhoek mikhmuh ah a tal lamloh hmaibae a cuk pah.
А Озия, който държеше в ръката си кадилница, за да кади, разяри се; и като се разяри на свещениците, проказата му избухна на челото му пред свещениците в Господния дом, близо при кадилния олтар.
20 Khosoih boeilu Azariah neh khosoih boeih loh anih taengla a mael vaengah anih te a tal ah tarha pahuk coeng tih anih taengah hlawt let uh. BOEIPA loh anih te a ben dongah amah khaw khoe uh paitok coeng.
И първосвещеник Азария и всичките свещеници погледнаха на него, и, ето, бе прокажен на челото си; и даже сам той побърза да излезе, защото Господ го беше поразил.
21 Te dongah manghai Uzziah te a dueknah hnin duela pahuk tih im hloeh ah kho a sak. A pahuk dongah BOEIPA im lamloh a hloeh la rhoe uh. Te vaengah a capa Jotham loh khohmuen pilnam te manghai im ah lai a tloek a pah.
И цар Озия остана прокажен до деня на смъртта си; и живееше в отделна къща като прокажен, понеже беше отлъчен от Господния дом; а син му Иотам бе над царския дом; а син му Иотам бе над царския дом и съдеше людете на земята.
22 Uzziah kah ol noi te a kung a dong khaw tonghma Amoz capa Isaiah loh a daek.
А останалите дела на Озия, първите и последните, написа пророк Исаия, Амосовият син.
23 Uzziah te a napa rhoek taengla a khoem uh vaengah tah manghai te pahuk a ti uh tih phuel hmuen kah a napa rhoek taengah a up uh. Te phoeiah a capa Jotham te anih yueng la manghai.
И Озия заспа с бащите си, и погребаха го с бащите му в оградата на царските гробища, защото рекоха: Прокажен е. И вместо него се възцари син му Иотам.
