2 Khokhuen 2
1 Te phoeiah Solomon loh BOEIPA ming ham im sak ham neh a ram ham im sak hamla cai.
Тогава Соломон, като реши да построи дом на Господното име, и царска къща,
2 Solomon loh boe a soep vaengah hnophuei hlang thawng sawmrhih, tlang ah lungto aka dae hlang thawng sawmrhet, amih aka mawt te thawng thum neh ya rhuk lo.
Соломон изброи седемдесет, хиляди мъже за бременосци, и осемдесет хиляди за каменоделци в планините, и три хиляди и шестстотин за надзиратели долу.
3 Te phoeiah Solomon loh Tyre manghai Huram taengah ol a tah tih, “A pa David ham na saii dongah amah ham im a sak vaengah a taengla lamphai na thak pah vanbangla a khuiah kho a sak coeng.
Тогава Соломон прати до тирския цар Хирам да кажат: Както си сторил на баща ми Давида, и си му пратил кедри, за да си построи къща, в която да живее, стори така и на мене.
4 Kai loh im ka sak he ka Pathen BOEIPA ming ham ni. Te te ciim ham neh a mikhmuh ah botui bo-ul phum ham om. Sainoek la rhungkung buh neh hmueihhlutnah tah hlaem ham neh mincang ham khaw, Sabbath vaeng neh hlasae vaengah nawn ham om. He tah kaimih kah Pathen BOEIPA loh Israel soah kumhal hil khoning vaengkah la a khueh.
Ето, аз строя дом за името на Господа моя Бог, да го посветя Нему, за да се принася пред Него благоуханен темян и постоянните присъствени хлябове, и утринните и вечерните всеизгаряния, в съботите, на новолунията, и в празниците на Господа нашия Бог; това е всегдашна наредба в Израил.
5 Kaimih kah Pathen tah pathen boeih lakah a len dongah ni im te khaw a len la ka sak.
А домът, който строя, е голям, защото нашият Бог е велик повече от всичките богове.
6 Tedae a im sak pah ham te u long thadueng a capit eh? Vaan neh vaan phoeikah vaan long pataeng anih te a cangbam uh thai moenih. A mikhmuh ah ka phum uh ham bueng phoeiah tah a im ka sak ham khaw kai he unim?
Но кой може да Му построи дом, когато небето и небето на небесата на са достатъчни да Го поберат? кой прочее съм аз, та да Му построя дом, освен само за да кадя пред Него?
7 Te dongah sui neh, cak neh, rhohum neh, thi neh, daidi neh, aithii neh, a thim neh saii ham te hlang cueih kai taengah han tueih mai. Thingthuk thuk ham aka ming khaw kamah taengkah hlangcueih rhoek neh Judah ah khaw Jerusalem ah khaw om uh saeh. Te rhoek te a pa David loh a sikim sak coeng.
Затова прати ми сега човек изкусен да работи злато и сребро, мед и желязо, мораво, червено и синьо, който знае да прави ваяни работи, и нека работи с изкусните човеци, които са с мене в Юда и в Ерусалим, който баща ми Давид е промислил.
8 Lebanon lamkah lamphai hmaical thing neh algum te kai hamla ham pat mai. Lebanon thing vung hamla aka ming tah namah kah sal rhoek ni tila ka ming dongah ni. Tedae ka sal rhoek he na sal rhoek taengah om ngawn ne.
Изпрати ми и кедрови дървета, елхови дървета и алмугови дървета от Ливан; защото зная, че твоите слуги умеят да секат дървета в Ливан; и, ето, моите слуги ще бъдат с твоите слуги,
9 Im te a len neh khobaerhambae la ka sak ham dongah thing khaw kamah taengah a cung la a sikim ham om van.
за да ми приготвят изобилно дървета; защото домът, който строя, ще бъде голям и чудесен.
10 Thing aka vung tih aka top ham khaw na sal rhoek te cang yen kore thawng kul, cangtun kore thawng kul, misurtui bath thawng kul, situi bath thawng kul ka paek bitni ne,” a ti nah.
И ето, ще дам на твоите слуги, дървосечците, двадесет хиляди кора чукано жито, двадесет хиляди кора ечемик, двадесет хиляди вати вино и двадесет хиляди вати дървено масло.
11 Te dongah Tyre manghai Huram loh ca neh a voek tih, Solomon taengah, “BOEIPA loh a pilnam te a lungnah dongah nang te amih soah manghai la n'khueh,” tila a pat.
Тогава тирският цар Хирам отговори с писмо, което прати на Соломона: Понеже Господ люби людете Си, за това те е поставил цар над тях.
12 Te vaengah Huram loh, “Israel Pathen BOEIPA tah a yoethen pai. Amah loh vaan neh diklai a saii. Amah loh manghai David taengah lungmingnah neh yakmingnah aka ming capa hlangcueih te a paek. Te long te BOEIPA ham im neh a ram ham im a sak ni.
Рече още Хирам: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, създател на небето и на земята, Който даде на цар Давида мъдър син, надарен с остроумие и разум, който да построи дом Господу и царска къща.
13 Te dongah yakmingnah aka ming, hlang cueih Huramabi te kan tueih coeng.
Сега, прочее, пращам ти човек изкусен и разумен, майстора си Хирам,
14 Anih he Dan nu lamkah huta pakhat kah a capa tih a napa he Tyre hlang ni. Anih tah sui neh, cak neh, rhohum neh, thi neh, lungto neh, thing neh, daidi la, a thim la, baibok la, aithii la saii ham, thingthuk cungkuem a thuk ham khaw, a taengah a paek kopoek boeih te ngai ham khaw a ming. Nang kah hlangcueih rhoek neh na pa David, ka boeipa kah hlangcueih taengah om bitni.
син на една жена от Давидовите дъщери и на баща тирянин, изкусен и да изработва злато и сребро, мед и желязо, камъни и дърва, и мораво, синьо, висон и червено, тоже да прави всякакви ваяни работи и да изработва всякакво измишление каквото му се внуши, за да работи той заедно с твоите изкусни човеци и с изкусните човеци промислени от господаря ми баща ти Давида.
15 Te dongah cang neh cangtun khaw, situi neh misurtui khaw ka boeipa kah a thui bangla a sal rhoek taengah pat laeh saeh.
Сега, прочее, нека господарят ми изпрати на слугите си житото и ечемика, дървено масло и виното, който е обещал;
16 Na ngoengaihnah boeih tarhing ah Lebanon lamkah thing te kaimih loh kam vung vetih Joppa tuipuei lamloh nang taengah pan kan thak uh bitni. Te te namah loh Jerusalem la khuen,” a ti nah.
а ние ще насечим дърветата от Ливан, колкото ти са потребни, и ще ти ги докараме на салове по море до Иопия, а ти ще ги превозиш в Ерусалим.
17 A napa David loh mingsoepnah a soep hnukah Solomon loh Israel khohmuen kah yinlai hlang te boeih a soep tih thawng yakhat neh thawng sawmnga neh thawng thum ya rhuk a hmuh.
И Соломон преброи всичките чужденци, които бяха в Израилевата земя, след преброяването, с което баща му Давид ги бе преброил; и намериха се сто и петдесет и три хиляди и шестстотин души.
18 Amih khuiah thawng sawmrhih te hnophuei la, thawng sawmrhet te tlang ah lungto aka dae la, thawng thum ya rhuk te pilnam kah a thohtat aka mawt la a khueh.
И от тях назначи седемдесет хиляди за бременосци, и осемдесет хиляди за каменоделци в планините, и три хиляди и шестстотин за надзиратели върху работенето на людете.
