1 Samuel 28
1 A tuea pha vaengah Philisti caem loh Israel te vathoh thil ham caempuei la coi uh thae. Te dongah Akhish loh David taengah, “Na caem neh na hlang rhoek neh kai nan puei ham na ming rhoe na ming ham om,” a ti nah.
В тия дни филистимците събраха войските си за война, за да воюват против Израиля. И Анхус каза на Давида: Знай положително, че ще отидеш с мене в множеството, ти и мъжете ти.
2 Te dongah David loh Akhish te, “Na sal kah a saii te namah loh rhep na ming bitni,” a ti nah. Te vaengah Akhish loh David te, “Hnin takuem kai lu aka ngaithuen rhep ham tah namah ni kang khueh eh?,” a ti nah.
И Давид рече на Анхуса: Ти наистина ще познаеш какво може слугата ти да извърши. А Анхус каза на Давида: Затова ще те направя пазач на главата ми за всегда.
3 Tahae ah Samuel duek tih anih ham te Israel pum loh a rhaengsae uh. Te phoeiah anih te amah kho Ramah aha up uh. Te vaengah khohmuen lamkah rhaitonghma neh hnam te Saul loh a khoe.
А Самуил беше умрял, и целият Израил беше го оплакал и беше го погребал в града му Рама. А Саул беше отстранил от земята запитвачите на зли духове и врачовете.
4 Philisti rhoek te coi uh thae tih aka cet uh te Shunem ah rhaeh uh. Te vaengah Saul loh Israel pum tea coi tih Gilboa ah rhaeh uh.
И тъй, филистимците се събраха и дойдоха та разположиха стана си в Сунам; също и Саул събра целият Израил, и разположиха стана си в Гелвуе.
5 Saul loh Philisti caema hmuh vaengaha rhih tih a lungbuei mat lakueng.
А Саул, когато видя стана на филистимците, уплаши се, и сърцето му се разтрепера твърде много.
6 Te vaengah BOEIPA te Saul loh a dawt dae BOEIPA loh anih te mang nen khaw, Urim nen khaw, tonghma nen khaw doo voel pawh.
И Саул се допита до Господа; но Господ не му отговори, нито чрез сънища, нито чрез Урима, нито чрез пророци.
7 Te vaengah Saul loh a sal rhoek te, “Hnam nu rhaitonghma te kai ham tlap uh lah, anih taengla ka cet vetih amah te ka cae lah eh,” a ti nah. Te dongah a sal rhoek loh, “Endor ah hnam nu rhaitonghma om ta ke,” a ti na uh.
Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми някоя запитвачка на зли духове, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея. И слугите му му рекоха: Ето, има в Ендор една запитвачка на зли духове.
8 Te dongah Saul te sa uh tih himbaia tloea bai. Te phoeiah amah taengkah hlang rhoi te a caeh puei tih khoyin ah huta taengla pawk. Te vaengah, “Rhaitonghma neh kai hamla ham bi ham bi lamtah nang taengah ka thui te kai taengla hang khuen lah,” a ti nah.
И така, Саул се предреши като облече други дрехи, и отиде, той и двама мъже с него, та дойдоха при жената през нощта; и Саул й рече: Почародействувай ми, моля, чрез запитване зли духове, и възведи ми, когото ти кажа.
9 Tedae amah te huta loh, “Saul loh a saii te na ming coeng, rhaitonghma neh hnam te khohmuen lamloha saii. Balae tih kai duek sak ham ka hinglu he na hlaeh?” a ti nah.
А жената му каза: Ето, ти знаеш що направи Саул, как изтреби от земята запитвачите на зли духове и врачовете; тогава защо впримчваш живота ми та да ме умъртвят?
10 Tedae anih te Saul loh BOEIPA ming neha toemngam tih, “BOEIPA kah hingnah dongah tahae kah olka lamkah thaesainah he nang taengah thoeng boel saeh,” a ti nah.
Но Саул й се закле в Господа, казвайки: Заклевам се в живота на Господа, няма да ти се случи нищо зло за това.
11 Huta loh, “Nang taengla ulae kang khueneh?” a ti nah hatah, “Kai hamla Samuel te hang khuen,” a ti nah.
Тогава жената рече: Кого да ти възведа? А той каза: Самуила ми възведи.
12 Huta loh Samuel tea hmuh hataha ola len la pang. Te phoeiah huta loh Saul tea voek tih, “Balae tih kai nan phok? Nang he Saul ni,” a ti nah.
И когато жената видя Самуила, извика със силен глас; и жената говори на Саула и рече: Защо ме измами? Ти си Саул.
13 Te vaengah anih te manghai loh, “Na hmuh te rhih boeh,” a ti nah. Te dongah Huta loh Saul te, “Diklai lamkah rhai ha yoeng te ka hmuh,” a ti nah.
И рече и царят: Не бой се; но ти какво видя? И жената каза на Саула: Видях един бог който възлизаше из земята.
14 Te phoeiah, “A suisak ta?” a ti nah. Te vaengah, “Hlang pakhat patong halo tih hnikul neh thing uh,” a ti nah. Anih te Samuel tila Saul loh a ming dongaha thintoek neh diklai la buluk tiha bawk.
И рече й: Какъв е изгледът му? А тя рече: Един старец възлиза, и е обвит с мантия. И Саул позна, че това беше Самуил, и наведе се с лицето си до земята та се поклони.
15 Samuel loh Saul te, “Balae tih kai doek hamla kai nan tlai thil?” a ti nah. Saul loh, “Kai he mat n'daengdaeh tih Philisti loh kai m'vathoh thil. Pathen he kai taeng lamloh nong coeng. Tonghma kut nen khaw, mueimang ah khaw kai he n'doo moenih. Te dongah ka saii koi te ming hamla nang kang khue,” a ti nah.
И Самуил каза на Саула: Защо ме обезпокои, като ме направи да възляза? И Саул отговори: Намирам се в голямо утеснение, защото филистимците воюват против мене, а Бог се е отдалечил от мене, и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища; затова повиках тебе да ми явиш що да правя.
16 Samuel loh, “Balae tih kai nan dawt? Tedae BOEIPA te nang taeng lamloh nong tih na rhal la om coeng.
Тогава Самуил рече: А защо се допитваш до мене, като Господ се е отдалечил от тебе и ти е станал неприятел?
17 Ka kut dongkaha thui bangla BOEIPA loh amah hama saii coeng. Te dongah BOEIPA loh na kut dongkah ram tea phen tih na hui David taengaha paek coeng.
Ето, Господ си извърши, според както бе говорил чрез мене; защото Господ откъсна царството от твоята ръка и го даде на ближния ти Давида.
18 BOEIPA ol te na ngai pawt tih a thintoek thinsa bangla Amalek te na saii pawh. Te dongah hekah hno he BOEIPA loh tihnin ah nang taengaha saii.
Понеже ти не се покори на гласа на Господа, като не извърши върху Амалика според големия Му гняв, затова Господ ти направи това нещо днес.
19 Israel khaw namah neh BOEIPA loh Philisti kut ah n'tloeng ni. Thangvuen ah namah neh kai taengkah na ca rhoek khaw, Israel caem khaw BOEIPA loh Philisti kut aha paek ni,” a ti nah.
При това, Господ ще предаде Израиля с тебе в ръката на филистимците; и утре ти и синовете ти ще бъдете при мене; и Господ ще предаде множеството на израилтяните в ръката на филистимците.
20 Te dongah Saul te a yungkhawt la diklai dongah kung pahoi yalh. Samuel ol te bahoenga rhih tih khoyin khothaih caaka caak pawt dongaha thadueng khaw om pawh.
Тогава Саул изведнъж падна цял прострян на земята, защото се уплаши много от Самуиловите думи; нямаше сила в него, понеже не бе вкусил храна през целия ден и през цялата нощ.
21 Te vaengah Saul taengla huta loh a paan hatah mata let tea hmuh tih, “Na salnu long he nang ol te ni a ngai ne. Te dongah ka kut dongkah ka hinglu ka pom tih kai taengah na thui te na ol bangla ka saii.
А жената дойде при Саула, и като видя, че беше много разтревожен, каза му: Ето, слугинята ти послуша гласа ти; турих живота си в опасност, и покорих се на думите, които ми говори.
22 Na salnu kah ol te namah long khaw hnatun mai laeh. Na hmai ah buh kamat khaw kan tawn saeh lamtah ca mai dae. Te daengah ni na thadueng om vetih longpuei ah na caeh thai eh,” a ti nah.
Сега, прочее, послушай и ти, моля, гласа на слугинята си, и нека сложа малко хляб пред тебе, та яж, за да имаш сила, когато отидеш на път.
23 Tedaea aal tih, “Ka ca mahpawh,” a ti nah. A taengkah a sal rhoek neh huta long khawa na uh dongah amih ol tea hnatun. Te daengah diklai lamkah thoo tih baiphaih dongla ngol.
Но той отказа, като думаше: Не ще ям. Слугите му, обаче, и жената го принудиха, та послуша думите им; и стана от земята та седна на леглото.
24 Te phoeiah huta loh im kah vaitocaa toitup te koea ngawn, vaidam te khawa loh tiha nook phoeiah vaidamding la a kaeng.
А жената имаше в къщата угоено теле, и побърза та го закла; и взе брашно та замеси и изпече от него безквасни пити;
25 Te phoeiah Saul hmai neh a sal rhoek hmai aha tawn pah tiha caak uh. Te phoeiah thoo tih amah tekah khoyin ah pahoi cet uh.
и го донесе пред Саула и пред слугите му, та ядоха. Тогава те станаха та си отидоха през същата нощ.
