1 Samuel 18
1 Saul taengaha thui te a khah van neh Jonathan kah a hinglu neh David kah a hinglu he hlaengtang uh rhoi. Te dongah Jonathan te a lungnah tih anih khaw Jonathan loh amah kah hinglu banglaa lungnah.
И като престана Давид да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа.
2 Tekah khohnin lamkah longah David te Saul loh a loh tih, a napa im la bal sak voel pawh.
И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.
3 David te Jonathan loh amah hinglu bangla a lungnah dongah moia boh pah.
Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа.
4 Te dongah Jonathan loh a hnikul tea pit tih a himbai khaw, a cunghang khaw, a lii neh a hni khaw Davida paek.
Още Ионатан съблече мантията, който беше с него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.
5 A cungkuem dongah Saul loh aniha tueih vanbangla David khaw cet tih a cangbam. Te dongah anih te Saul caemtloek hlang rhoek kah soaha khueh tih pilnam boeih kah mikhmuh ah khaw Saul kah a sal rhoek kah mikhmuh ah khaw mikhmai then a dang.
И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, о обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на Сауловите служители.
6 Philisti aka tloek lamloh David ha bal phoeiah amih te khaw bal uh. Te vaengah manghai Saul doe hamla Israel khopuei tom lamkah huta rhoek loh kamrhing neh, toembael neh, kohoenah neha lam neha hlai uh tih ha pawk uh.
А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.
7 Te vaengah huta rhoek loh a nueih doela a doo uh tih, “Saul loh thawngkhat, thawngkhat, David loh thawngrhaa ngawn,” a ti nah.
И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките хиляди.
8 Te vaengah Saul te ta-oe lungoe. Tekah olka te a mikhmuh ah thae ni a huet pah. Te dongah Saul loh, “David tah thawngrhaa paek uh tih kai tloe tah thawngkhat m'paek uh. Ram aka om duen khaw anih ham khoep thil koinih,” a ti.
А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?
9 Te khohnin lamkah long tah Saul loh David te thaesainah neh a mikmuelh coeng.
И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давида с лошо око.
10 A vuen ah tah Pathen kah mueihla thae te Saul soah thaihtak tiha im khui aha tonghma pah. Khohnin khohnin ah David loh a kut neh rhotoeng a tum pah dae Saul kut dongah caai ni a om.
И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.
11 Te vaengah Saul loh David te, “Ka ngawn eh?,” a ti coeng dae pangbueng te caai neh a khoh. Te vaengah David te Saul mikhmuh lamloh hnavoeia paelhael tak.
И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.
12 David he BOEIPA loh a om puei dongah Saul loh a rhih. Tedae David amah te Saul taeng lamloh vik nong.
И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.
13 Te dongah Saul loh David te amah taeng lamloha tueih tih amah yueng la thawngkhat kah mangpa la a khueh. Te dongah David khaw pilnam kah mikhmuh la mop van tih pongpa van.
Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.
14 A longpuei ah David te BOEIPA loh boeiha cangbam tih anih tea om puei.
И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.
15 Anih loh bahoenga cangbam te Saul loh a hmuh vaengah a mikhmuh ah bakuep coeng.
Затова Саул, като гледаше, че Давид се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.
16 David he Israel neh Judah pum loh a lungnah dongah amah amih mikhmuh ah mop van tih pongpa van.
А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.
17 Te vaengah David te Saul loh, “Ka canua ham Merab he na yuu la kam pae eh?, kamah taengah tatthai ca la dawk om lamtah BOEIPA kah caemtloek te vathoh thil,” a ti nah. Tedae Saul loh, “Ka kut loh David cuuk thil pawt cakhaw Philisti kut loh cuuk thil kolo saeh,” a ti.
Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.
18 Tedae David loh Saul taengah, “Manghai cava la om ham akhaw Israel khuiah kai he ulae? A pa kah a hui a ko khuiah kai kah hingnah he balae?,” a ti nah.
И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, и какво е бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?
19 Tedae Saul canu Merab te David taengla paek ham a tuea pha vaengah tah anih te Mekoloti Adriel yuu laa paek.
Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.
20 David loh Saul canu Mikhala lungnah tih Saul taenglaa puen pa uh hatah olka te a mikhmuh aha thuem sak.
А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно.
21 Te vaengah Saul loh, “Anih ka paek daengah ni David taengah hlaeh laa om pa vetih Philisti kut loh a cuuk thil eh?,” a ti. Te dongah Saul loh David te, “Tihnin ah a pabae la kan cava nah eh,” a ti nah.
И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет.
22 Te phoeiah Saul loh a sal rhoek te, “David tea huep la voek uh lamtah, 'Manghai loh nang ng'ngaih tih a sal boeih long khaw nang n'lungnah coeng dongah manghai cava la om laeh,’ ti nah,” tila a uen.
И Саул заповяда на слугите си, казвайки: Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя е към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя.
23 Tekah ol te Saul kah sal rhoek loh David hna aha thui uh. Tedae David loh, “Na mikhmuh ah manghai loh n'cava nah te rhaemaih la, kai tah vawtthoek hlang neh rhaidaeng la,” a ti nah.
И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен.
24 Te dongah Saul taengla a sal rhoek te puen uh tih David kah a thui olka tea thui pah.
И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид.
25 Saul loh, “David te thui pah, manghai hamla maana kuek moenih, manghai kah thunkha rhoek taengah phuloh, ham Philisti kah yahhmui yakhat mah,” a ti nah. Te vaengah David te Philisti kut ah cungku sak ham Saul loh a moeh.
А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вино, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците.
26 Te olka te a sal rhoek loh David taenglaa puen pa uh vaengah tah, manghai loh a cava nah ham te, David mikhmuh ah khaw olka tluek tluek khui tih khohnin khaw thok sak voel pawh.
А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат определените за това дни.
27 Te dongah David te thoo tih a hlang rhoek te a caeh puei. Te phoeiah Philisti hlang yahnih te a ngawn. Amih kah yahhmui te David loh a khuen tih manghai loh a cava nah ham a kuek te manghai taengaha cuum sak. Te daengaha yuu la a canu Mikhal te Saul loh David taengaha paek.
Давид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.
28 Saul loh a sawt vaengah David taengah BOEIPA om tih Saul canu Mikhal loh Davida lungnah tea ming.
И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.
29 Davida rhih te Saul loh koep koep a koei dongah hnin takuem ah Saul he David kah thunkha la a om pah.
И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги.
30 Philisti mangpa rhoek ha pawk tih amih taengah aka cet dingdoeng laa om vaengah khaw Saul kah a sal rhoek te David loh boeiha cangbam dongah a ming khaw then tangkik.
И филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.
