Saam 137

1 Babylon vapui taengah, kang hnut o, ue, Zion to ka poek o naah, ka qah o.

При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 Katoengnawk doeh tui taeng ih thing tanghang nuiah ka bang o.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 To ah kaom kaicae misong ah naeh kaminawk mah laasak hanah ang pacae o; kaicae pacaekthlaek kaminawk mah anghoehaih laasak hanah ang pacae o; Zion laa maeto sah o noek khae, tiah ang naa o.

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 Kawbangmaw Angraeng ih laa to minawk prae ah ka sah o thai tih?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 Aw Jerusalem, nang to kang pahnet o ving nahaeloe, ka bantang ban mah a sakthaihaih to pahnet roep nasoe.

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 Nang to kang panoek o ai boeh moe, kang hoe o haih koek Jerusalem to ka pakoeh o ai boeh nahaeloe, ka palai hae pakha ranuiah angbet caeng nasoe.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 Aw Angraeng, Jerusalem amtimh na niah, im hmuen to phrae oh, phrae oh, tiah kathui Edom kaminawk to poek ah.

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 Amrosak thaih, Aw Babylon canu, kaicae nuiah na sak ih hmuen baktih toengah, na nuiah sah pathok kami loe tahamhoih.

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 Na caa nawktanawk to lak moe, thlung nuiah va kami loe tahamhoih.

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!