Joshua 22
1 Joshua mah Reuben, Gad hoi Manasseh acaeng ahap to kawk moe,
Тогава Исус повика рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе та им каза:
2 Nihcae khaeah, Angraeng ih tamna Mosi mah paek ih loknawk boih na sak o moe, ka thuih ih lok na pazui o boeh;
Вие изпълнихте всичко що ви заповяда Господният слуга Моисей; послушахте и моя глас във всичко, що съм ви заповядал.
3 canghnii hoi vaihni ni khoek to nangmacae nawkamyanawk to na caeh o taak ai; na Angraeng Sithaw mah paek ih tok to boeng khoek to na sak o.
През това дълго време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте поръчката, която Господ вашият Бог ви заповяда.
4 Vaihi loe Angraeng mah thuih ih lok baktih toengah, nam nawkamyanawk han misa amdinghaih to paek boeh pongah, Angraeng ih tamna Mosi mah ang paek o ih Jordan vangpui yaeh ah kaom, nangmacae im hoi na toep o ih prae ah amlaem o lai ah.
И сега Господ вашият Бог успокои братята ви, според както им се бе обещал; за това, върнете се сега та идете по шатрите си в земята, която е притежанието ви, която Господният слуга Моисей ви даде оттатък Иордан.
5 Toe Angraeng ih tamna Mosi mah paek ih lok hoi kaalok to kahoih ah na pazui o hanah acoe oh; na Angraeng Sithaw to palung oh, anih ih loklam ah caeh oh, ang paek o ih loknawk baktiah sah oh, anih to kacakah patawn oh, na palungthin boih, na hinghaih boih hoiah a tok to sah oh, tiah a naa.
Но внимавайте добре да изпълнявате заповедите и закона, който Господният слуга Моисей ви заповяда, да любите Господа вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се прилепяте за Него, и да Му слугувате с цялото си сърце и с цялата си душа.
6 Joshua mah nihcae tahamhoihaih paek moe, patoeh baktih toengah, nihcae doeh angmacae im ah amlaem o.
И тъй, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите.
7 Ahap Manasseh acaeng hanah, Mosi mah Bashan prae to paek boeh; Joshua mah kalah ahap acaeng han doeh angmah ih nawkamyanawk salakah Jordan niduem bang ih prae to paek; Joshua mah nihcae to angmacae im ah patoeh naah, nihcae to tahamhoihaih paek.
(На половината от Манасиевото племе Моисей беше дал наследство във Васан; а на другата му половина Исус даде наследство между братята им оттатък Иордан, на запад), Исус, прочее, когато ги разпускаше по шатрите им, благослови ги
8 Joshua mah nihcae khaeah, Im ah nam laem o naah, paroeai hmuenmaenawk, paroeai maitawnawk, sui, sum kanglung, sum kamling, sum hoi kapop parai khukbuennawk hoiah amlaem oh; na misanawk khae hoiah na lak o ih hmuennawk to nam nawkamyanawk hoi amzet oh, tiah a naa.
като им говори казвайки: Върнете се с много богатство по шатрите си, с твърде много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо, и с твърде много дрехи; и разделете с братята си користите взети от неприятелите ви.
9 To pongah Reuben acaeng, Gad acaeng hoi ahap Manasseh acaeng ah kaom kaminawk loe, Angraeng mah Mosi khaeah thuih ih lok baktih toengah, Israel kaminawk ohhaih Kanaan prae thungah kaom, Shiloh vangpui to caeh o taak moe, angmacae mah qawk ah toep han kaom, Gilead prae ah amlaem o.
И тъй, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе се върнаха и заминаха от израилтяните от Сило, което е в Ханаанската земя, за да отидат в Галаадската земя, в земята, която бе притежанието им, която придобиха според Господното слово чрез Моисея.
10 Kanaan prae thung ih, Jordan vapui taeng to phak o naah, Reuben acaeng, Gad acaeng hoi ahap Manasseh acaengnawk mah, Jordan vapui taengah, khet kamtueng kalen parai hmaicam maeto a sak o.
И когато дойдоха в Иорданската околност, която е в Ханаанската земя, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнаха там олтар при Иордан, олтар забележително голям.
11 Khenah, Reuben acaeng, Gad acaeng hoi ahap Manasseh acaengnawk mah Kanaan prae boenghaih Jordan vapui taengah, hmaicam maeto a sak o boeh ti, tiah Israel kaminawk mah thaih o.
А израилтяните чуха да се говори: Ето, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнали олтар в преднината на Ханаанската земя, в околността на Иордан, на страната, която принадлежи на израилтяните.
12 To tamthang to a thaih o naah, Israel kaminawk loe nihcae tuk hanah Shiloh vangpui ah nawnto amkhueng o.
И когато израилтяните чуха това, цялото общество израилтяни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях.
13 To pongah Israel kaminawk mah qaima Eleazar capa Phinehas to, Reuben acaeng, Gad acaeng hoi ahap Manasseh acaengnawk ohhaih, Gilead prae ah patoeh o,
И израилтяните пратиха до рувимците, до гадците и до половината от Манасиевото племе, в Галаадската земя, Финееса син на свещеника Елеазара,
14 Anih hoi nawnto zaehoikung kami hato, Israel acaeng maeto thung ih kacoehtanawk boih hoi Israel imthung takoh zaehoikung lu koeknawk to patoeh o.
и с него десет първенци, по един първенец на бащиния дом за всяко Израилево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между израилевите хиляди.
15 Nihcae loe Reuben acaeng, Gad acaeng hoi ahap Manasseh acaengnawk ohhaih, Gilead prae ah caeh o moe, nihcae khaeah,
И те дойдоха при рувимците, при гадците и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя, та им говориха, казвайки:
16 Angraeng ih kaminawk mah hae tiah lokthuih o; Nangcae loe vaihniah Angraeng ih loklam ah na caeh o ai, loklam nam khraeng o moe, Israel Angraeng Sithaw ih lok to na aek o; kawbangmaw vaihniah Angraeng ih lok na aek o moe, hae tiah hmaicam maeto na sak o halat?
Така говори цялото Господно общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израилевия Бог, та се отвърнахте днес от да следвате Господа, като сте си издигнали олтар, за да отстъпите днес от Господа?
17 Peor ih zaehaih to aicae han khawt ai vop maw? To zaehaih pongah, Angraeng khae hoi ih kasae nathaih to kaminawk nuiah phak boeh, toe vaihni ni khoek to to zaehaih thung hoiah a ciim o ai vop!
Малко ли беше за нас съгрешението относно Фегора, от което и до днес не сме се очистили, макар че, поради него, стана язва в Господното общество,
18 Vaihniah Angraeng khae hoi nam khraeng o ving boeh maw? Vaihniah Angraeng ih lok to na aek o nahaeloe, khawnbang ah loe anih palungphuihaih Israel kaminawk boih nuiah om tih boeh.
та вие днес искате да се отвърнете от да следвате Господа? Значи, че понеже отстъпвате днес от Господа, то утре Той ще се разгневи против цялото Израилево общество.
19 Na toep o ih prae to panuet thok ah na sak o nahaeloe, Angraeng ih kahni im ohhaih, Angraeng prae ah angzo oh loe, kaicae khaeah om oh; aicae Angraeng Sithaw ih hmaicam na ai ah, kalah hmaicam maeto sakhaih hoiah Angraeng nuiah misa angthawk o hmah loe, kaicae nuiah doeh misa angthawk o hmah.
Но ако земята, която е притежанието ви, е нечиста, тогава минете в земята, която е Господното притежание, гдето стои Господната скиния, и вземете притежание между нас; само не отстъпвайте от Господа, нито от нас отстъпвайте, като си издигнете олтар освен олтара на Господа нашия Бог.
20 Zerah capa Akaan mah tangoeng ih hmuen lak moeng ih zaehaih pongah, Israel kaminawk boih nuiah palungphuihaih om ai maw? Anih zaehaih pongah angmah khue to dueh ai, tiah a naa o.
Ахан Зараевият син не извърши ли престъпление относно обречените неща, и гняв падна върху цялото Израилево общество? И този човек не погина сам в бъззаконието си.
21 To naah Reuben, Gad hoi ahap Manasseh acaengnawk mah, Kami sangto ukkung Israel caanawk khaeah,
Тогава рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе в отговор рекоха на Израилевите хилядоначалници:
22 sithawnawk ih Angraeng Sithaw! sithawnawk ih Angraeng Sithaw mah panoek; Israel kaminawk mah doeh panoek o tih; hae hmaicam loe Angraeng misa angthawk thui haih maw, to ai boeh loe a lok tahngai ai ah sak ih hmaicam ah om nahaeloe, vaihniah kaicae hae pathlung o hmah,
Могъщият Бог Иеова, могъщият Бог Иеова, Той знае, и Израил сам ще узнае; ако сме сторили това за отстъпление, или за престъпление против Господа, то не ни избавяй, Господи, днес.
23 Angraeng angqoi taak hanah hmaicam hae ka sak o maw, to tih ai boeh loe hmai angbawnhaih ka sak o maw, to tih ai boeh loe takaw tathlanghaih ka sak o maw, to tih ai boeh loe angdaeh angbawnhaih maw ka sak o nahaeloe, Angraeng angmah roe lokcaek nasoe;
Ако сме си издигнали олтар, за да се отвърнем от да следваме Господа, или за да принасяме върху него всеизгаряне или, за да принасяме върху него примирителни жертви, то сам Господ нека издири това,
24 hmabang ah na caanawk mah ka caanawk khaeah, Nangcae loe Israel Angraeng Sithaw hoi asaenghaih timaw na tawnh o?
и види дали, напротив, не сторихме това от предпазливост и нарочно, като си думахме: Утре е възможно вашите чада да говорят на нашите чада, казвайки: Каква работа имате вие с Господа Израилевия Бог?
25 Angraeng mah kaicae hoi nangcae, Reuben caanawk hoi Gad caanawk salakah ramri to a sak boeh; nangcae loe Angraeng hoi asaenghaih tidoeh om ai boeh, tiah nangcae ih caanawk mah kaicae ih caanawk khaeah thui o moeng ueloe, kaicae ih caanawk mah Sithaw zii ai ah khosah o moeng tih, tiah zithaih ka tawnh o pongah ni, hae hmuen hae ka sak o.
Защото Господ е положил Иордан за граница между нас и вас, рувимци и гадци; вие нямате дял в Господа. Така щяха вашите чада да направят нашите чада да престанат да се боят от Господа.
26 To pongah vaihi hmaicam maeto sah o si; toe hmai angbawnhaih hoi hmuen paekhaih to sak hanah patoh o hma si, tiah ka thuih o.
Затова рекохме: Нека се заемем да си издигнем олтар, не за всеизгаряне, нито за жертва,
27 Kaicae loe hmai angbawnhaih, hmuen paekhaih, angdaeh hmuen paekhaih hoiah Angraeng hmaa ah a tok to ka sak o, tiah hmabang angzo nangcae ih caanawk hoi kaicae ih caanawk salakah hnukung ah ohsak han ih, nangcae ih caanawk mah kaicae ih caanawk khaeah, Nangcae loe Angraeng ah toep ih qawk tidoeh na tawn o ai, tiah thuihaih oh han ai ih ni to tiah ka sak o.
но за да бъде свидетелство между нас и вас, и между поколенията ни подир нас, че ние имаме право да вършим пред Господа службата му с всеизгарянията си, с жертвите си и с примирителните си приноси, та да не могат утре вашите чада да кажат на нашите чада: Вие нямате дял в Господа.
28 To pongah hmabang ah nihcae mah, Aicae khae hoi aimacae ih caanawk khaeah hae tiah thui o nahaeloe, kaicae mah, Kaicae ampanawk loe hmai angbawnhaih hoi hmuen paek han ih na ai, nangcae hoi kaicae salakah hnukung ah oh hanah sak ih Angraeng hmaicam ih krang hae khen oh, tiah thui pae si, tiah ka thuih o.
Затова рекохме, ако се случи утре да говорят така нам или на поколенията ни, тогава ще речем: Ето подобието на Господния олтар, който бащите ни издигнаха, не за всеизгаряне, нито за жертва, но за да бъде свидетелство между нас и вас.
29 Angraeng hmaa ah misa angthawk moe, vaihniah a caeh o ih loklam to amkhraeng taak moe, angmah ih kahni im hmaa ah kangdoe, aicae Angraeng Sithaw ih hmaicam ai ah loe, hmai angbawnhaih, canghum paekhaih hoi hmuen tathlanghaih sak hanah, kalah hmaicam roe ka sah o mak ai, tiah a naa o.
Не дай, Боже, да отстъпим ние от Господа и да се отвърнем днес от да следваме Господа като издигнем олтар за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен олтара на Господа нашия Бог, който е пред скинията Му.
30 Qaima Phinehas, kaminawk zaehoikung hoi kami sangto zaehoikung Israel caanawk mah, Reuben acaeng, Gad acaeng hoi ahap Manasseh acaeng mah thuih ih lok to thaih o naah, anghoe o.
А свещеникът Финеес, първенците на обществото и Израилевите хилядници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха рувимците, гадците и манасийците, останаха твърде доволни.
31 To naah qaima Eleazar capa Phinehas mah, Reuben acaeng, Gad acaeng hoi Manasseh acaengnawk khaeah, Nangcae loe Angraeng hmaa ah na zae o ai pongah, vaihniah Angraeng loe aicae salakah oh, tiah a panoek o; Angraeng ih ban thung hoiah Israel kaminawk to nangcae mah na pahlong o boeh, tiah a naa.
И Финеес, син на свещеника Елеазара, каза на рувимците, на гадците и на манасийците: Днес познахме, че Господ е всред нас, защото не извършихме това престъпление против Господа; чрез това избавихме израилтяните от Господната ръка.
32 To pacoengah qaima Eleazar capa Phinehas hoi zaehoikungnawk loe, Gilead prae ah kaom, Reuben acaeng hoi Gad acaeng khae hoiah amlaem o moe, Kanaan prae ah kaom, Israel kaminawk khaeah, to loknawk to thuih pae o let.
Тогава Финеес, син на свещеника Елеазара и първенците се върнаха от рувимците и от гадците, из Галаадската земя, в Ханаанската земя при израилтяните, и донесоха им известие.
33 To lok to Israel kaminawk mah thaih o naah, anghoe o moe, Sithaw to saphaw o; to pacoeng hoi loe nihcae tuk hanah caeh moe, Reuben kaminawk hoi Gad kaminawk ohhaih prae to paro hanah thui o ai boeh.
И това нещо стана угодно на израилтяните; и израилтяните благословиха Бога, и не говореха вече за отиване против тях на бой; за да разорят земята, гдето живееха рувимците и гадците.
34 Reuben kaminawk hoi Gad kaminawk mah, Angraeng loe Sithaw ni, tito hae ih hmaicam mah kaicae salakah hnukung ah om nasoe, tiah a thuih o pongah hmaicam to Ed, tiah ahmin sak o.
И рувимците и гадците наименуваха олтара така: Той е свидетел помежду ни, че Иеова е Бог.
