Job 30
1 Toe vaihi loe kai pongah saning kanawk kaminawk mah ang pahnui o thuih, nihcae ampanawk loe ka panuet moe, tuutoep uinawk hoi nawnto suek han mataeng doeh ka koeh ai.
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 Ue, nihcae ban thacakhaih loe kai han tidoeh avanghaih om ai, nihcae thacakhaih loe anghmat boih boeh.
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 Nihcae loe zok amthlam o pongah, minawk hoi angkom o ai; kami om ai angqai krang praezaek ah ni amhet o.
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 Kapring thungah phrohnawk to a aah o moe, caak hanah imphok kung tangzun to takaeh o.
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 Nihcae loe kaminawk ohhaih ahmuen hoiah haek o moe, (kamqu hangh thuih baktih hangh o thuih; )
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 tahawt thung ih cathaeng khaw thungah oh o moe, longkhaw thung hoi lungsong khaw thungah a oh o.
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 Kapring thungah hrang baktiah hangh o moe, soekhring thungah nawnto amkhueng o.
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 Nihcae loe kamthu caa ah oh o, ue, khosak kasae kaminawk ih caa ah oh o moe, prae thung hoi haek ih kaminawk ah oh o.
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 Vaihi loe nihcae mah laa ang sak o thuih; ue, nihcae mah kasae thuih ih kami ah ka oh boeh.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 Nihcae mah ang panuet o moe, kangthla ah ang oh o taak; ka mikhmai tamtui hoi pathoih hanah tongaah o ai.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Sithaw mah kalii hoiah ang kah moe, ang pacaekthlaek pongah, ka hmaa ah angsumhaih tawn o ai boeh.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 Ka bantang bangah thendoengnawk angthawk o moe, ka khok hae ang cawh o; kai amrohaih loklam to a sak o.
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 Ka loklam to phraek o moe, kai amtimh hanah azom o; nihcae bomhkung mi doeh om ai.
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 Nihcae loe kalen pui akhaw thungah kakun tui baktiah, kai amrosak hanah tha hoi kai khaeah ang cawnh o.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Zitthok hmuennawk to ka nuiah phak moe, takhi song baktiah ka hinghaih hnukah patom o; ka tawnh ih hmuenmae loe tamai baktiah anghmat boeh.
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 Vaihi ka palungthin koih boeh moe, patangkhanghaih aninawk mah ang naeh boeh.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 Aqum mah ka huh hae thunh moe, thaqui kana ka pauep thai ai boeh.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 Ka nathaih nung parai pongah, kaimah ih khubuen mah zaeng ih baktih toengah, ang zaeng caeng.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 Anih mah tangnong thungah ang nuih, kai loe maiphu hoi tavai baktiah ni ka oh sut boeh.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 Ka Angraeng Nang khaeah ka qah, toe nang pathim ai; kang doet tahang, toe tiah doeh nang sah ai.
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 Ka nuiah tahmenhaih na tawn ai; thacakhaih na ban hoiah nang pacaekthlaek.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Kai hae nang toengh tahang moe, takhi to nang thuengsak pongah, ka takpum hae nam rosak ving boeh.
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 Kahing kaminawk boih hanah na sak pae ih im hoi duekhaih thungah, nang caeh haih tih, tiah ka panoek.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 Sithaw mah amrohaih phaksak hanah ban phok naah, nihcae mah tahmenhaih hni o langla cadoeh, atho om ai boeh.
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 Raihaih tongh kami to ka qah haih ai maw? Amtang kami palung ka sae haih ai maw?
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 Kahoih hmuen ka zing naah, kasae hmuen to angzoh; aanghaih ka zing naah, vinghaih to angzoh.
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 Kai ih pathin loe bet moe, anghakhaih om ai; patangkhanghaih aninawk loe kai tongh hanah angzoh o.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 Niduem naah palungsethaih hoiah ka oh; kaminawk amkhuenghaih ahmuen ah kang doet moe, ka hang.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 Kai loe pahui puinawk ih nawkamya ah ka oh moe, bukbuhnawk ih ampui ah ka oh.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 Ka nganhin loe amnum moe, ka huhnawk doeh kabae thuih pa ai boeh.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 Kai ih katoeng loe palungsethaih ah angcoeng boeh, kai ih tamoi doeh qahhaih lok ah ni angcoeng ving boeh.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
