Job 28
1 Sumkanglung takaehhaih ahmuen to oh moe, sui tui paciihaih ahmuen doeh oh tangtang.
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Sum loe long thung hoiah takaeh moe, sumkamling loe thlung atui pacii naah ni oh.
Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 Kami mah hmaiim to sin moe, sum tacawthaih ahmuen kathuk, duekhaih tahlip khoving thungah sum to pakrong.
Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Kami ohhaih ahmuen hoi kangthla, panoek ai ih ahmuen ah, qui hoiah angbangh moe, long to takaeh.
Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 Long mah caaknaek to tacawtsak, toe atlim ah loe hmai to oh.
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 To ah kaom thlungnawk loe Sapphire thlung tacawthaih ahmuen ah oh moe, maiphu doeh sui tacawthaih maiphu ah oh.
Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 Tavaa mah panoek ai ih, tahmu mah doeh hnu ai ih, loklam to oh;
Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 to loklam loe kaipui mah cawh ai moe, hmawsaeng kaipui mah doeh pazui vai ai vop.
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 Kami mah ban hoiah thlung to pakhoih moe, maenawk to takung khoek to takaeh boih.
Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 Thlung to pakhoih moe, athung ah kaom atho kana hmuennawk to a hnuk.
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 Kalong tui to pakaa moe, hnuk ai ih hmuennawk to a lak.
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 Toe palunghahaih loe naa ah maw hnu thai tih? Palunghahaih ahmuen loe naa ah maw oh?
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Palunghahaih atho nazetto maw oh, tito kami mah panoek thai ai; kahing kaminawk ohhaih prae ah doeh hnu thai ai.
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 Kathuk tui mah, Kai thungah om ai; tuipui mah doeh kai khaeah om ai, tiah thuih.
Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
15 Kaciim suitui hoiah palunghahaih to qan thai ai moe, phoisa to noek moe, paek cadoeh, palunghahaih to qan thai ai.
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Ophir ih sui hoiah doeh qan thai ai moe, atho kaom onyx hoi sapphire mah doeh qan thai ai.
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Palunghahaih loe sui, atho kaom kawbaktih thlung hoiah doeh patah thai ai; kaciim suitui hoiah doeh alaih thai mak ai.
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 Koral hoi pale loe thuih han koi om ai; palunghahaih atho loe thlung kathim pongah doeh atho oh kue.
Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Ethiopia ih Topaz thlung hoiah patah thai ai moe, kaciim suitui hoiah doeh qan thai ai.
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 To tih nahaeloe palunghahaih loe naa bang hoiah maw angzoh? Panoekthaihaih ahmuen loe naa ah maw oh?
От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
21 Palunghahaih loe hinghaih katawn hmuennawk boih ih mik hoiah hnu thai ai, van ih tavaanawk mah doeh hnu thai ai.
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Amrohaih hoi duekhaih hnik mah loe, Palunghahaih lok to naa hoi khue ni ka thaih, tiah a thuih hoi.
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Sithaw mah khue ni palunghahaih loklam to panoek moe, a ohhaih ahmuen to panoek.
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 Anih loe long boenghaih to khet moe, van tlim ih hmuennawk boih to a hnuk.
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 Takhi thacakhaih to a noek moe, tuinawk to a tah.
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 Kho angzohhaih dan hoi khopazih tangphra puekhaih loklam to a sak naah,
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 palunghahaih to a hnuk moe, amtuengsak; ue, anih mah caksak moe, a sak tanoek.
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 Anih mah kami khaeah, Khenah, Angraeng zithaih loe, palunghahaih ah oh; kasae caeh taakhaih loe, panoekthaihaih ah oh, tiah a naa.
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
