Genesis 45
1 Joseph loe a taengah kangdoe kaminawk hmaa ah angsum thai ai boeh pongah, Kai khae hoi kalah bang caeh o boih ah, tiah a hang; to naah Joseph mah amyanawk khaeah angmah hoi angmah to taphong, to naah a taengah mi doeh om ai.
Тогава Иосиф не може вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички отпред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.
2 Tha hoi a qah pongah, Izip kaminawk hoi Faro imthung takohnawk mah doeh thaih o.
И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.
3 Joseph mah amyanawk khaeah, Kai loe Joseph ni! Pa to hing vop maw? tiah a naa. Toe amyanawk loe, Anih hmaa ah poek anghmang o sut pongah, lok pathim pae o ai.
И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.
4 To naah Joseph mah amyanawk khaeah, Ka taengah angzo oh, tiah a naa. Nihcae loe caeh o. Anih mah, Kai loe Izip prae ah nang zawh o ih, nangcae ih amnawk Joseph ni!
Тогава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет.
5 To pongah kai nang zawh o pongah vaihi palungsae o sak hmah loe, palung doeh phui o hmah; hinghaih pahlong han ih ni hae ahmuen ah Sithaw mah kai ang patoeh hmaloe.
Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.
6 Vaihi prae thungah khokhahaih saning hnetto oh boeh, hmabang saning pangato thung mi mah doeh lawk sah mak ai ueloe, cang doeh aat o mak ai.
Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.
7 Toe long ah kanghmat nangcae to hingsak moe, kalen parai pahlonghaih hoiah nangcae to loisak hanah, Sithaw mah hae ahmuen ah kai hae ang patoeh boeh.
Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.
8 To pongah kai haeah patoehkung loe nangcae na ai, Sithaw ni; anih mah Faro to ampa ah ang sak pae, a imthung takoh boih ih angraeng ah ang suek moe, Izip prae boih ukkung ah ang sak.
И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.
9 Kam pa khaeah karangah caeh oh loe, anih khaeah, Na capa Joseph mah, Kai loe Sithaw mah Izip prae thung boih ukkung angraeng ah ang sak boeh; akra ai ah, kai khaeah angzo tathuk ah, tiah a thuih;
Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.
10 kaimah hoi kazoi ahmuen, Goshen prae ah khosah oh, nangmah hoi na caanawk, na caanawk patoeng, maitawnawk, tuunawk hoi na tawnh ih hmuennawk to sin o boih ah;
Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш.
11 kai mah kang pacah o han hmang, saning pangato thung khokha vop tih; to tih ai nahaeloe nangmah hoi na imthung takoh boih, na tawnh ih hmuennawk boih anghmaa tih, tiah thui pae oh.
Там ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш.
12 Khenah, nangcae hoi kam nawk Benjamin mikhnuk ah, ka pakha hoiah kang thuih o ih lok to na thaih o boeh.
И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят.
13 Izip prae ah ka lensawkhaih hoi na hnuk o ih hmuennawk boih, kam pa khaeah thui pae oh; karangah caeh oh loe, kam pa to haeah angzo o haih ah, tiah a naa.
И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука.
14 To pacoengah amnawk Benjamin to takop moe, a qah; Benjamin mah doeh anih to takop moe, qah;
Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака, плака и Вениамина на неговия врат.
15 to pacoengah amyanawk boih to a mok moe, a qah; to pacoengah amyanawk hoiah lok apaeh o.
И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.
16 Joseph ih amyanawk angzoh o ti, tiah Faro imthung takoh mah thaih naah, Faro hoi a tamnanawk boih poeknawm o.
И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му.
17 Faro mah Joseph khaeah, Nam yannawk khaeah, hae tiah thui paeh loe, hae tiah sahsak ah; laa hrang hoiah hmuennawk to phaw o sak ah loe, Kanaan prae ah amlaemsak ah;
И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.
18 nam pa hoi imthung takoh kaminawk to kai khaeah angzosak ah; Izip prae thungah kahoih koek prae to kang paek han, prae kathawk to na caa o tih, tiah thui paeh, tiah a naa.
И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.
19 Nangmah doeh nihcae khaeah hae tiah sak hanah thui paeh, a caanawk hoi a zunawk to lak hanah Izip prae thung ih hrang leeng to la nasoe loe, nam pa to angzo o haih nasoe.
А на тебе заповядвам да им речеш: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.
20 Hmuennawk to paawt o hmah, Izip prae thung boih ih kahoih koek hmuen loe nihcae hanah om tih, tiah a naa.
При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.
21 To pongah Israel caanawk mah to tiah a sak o; Faro mah thuih ih lok baktih toengah, Joseph mah hrang leengnawk to a paek, to pacoengah loklam ah caak han ih hmuen doeh a paek.
И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.
22 Nihcae boih han khukbuen kangtha to a paek, toe Benjamin loe phoisa cumvai thumto hoi khukbuen zung pangato a paek.
На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.
23 Ampa hanah Izip prae thung ih kahoih koek hmuennawk to laa hrang hato pongah a phawsak, laa hrang amno hato pongah cang hoi takaw to phawsak pacoengah, ampa mah loklam ah caak han ih hmuennawk to a pat pae.
И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.
24 To pacoengah amyanawk to patoeh, nihcae doeh amsak o; loklam ah maeto hoi maeto angzoeh o hmah, tiah a naa.
Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.
25 Nihcae loe Izip prae thung hoiah angthawk o tahang moe, ampa Jakob ohhaih Kanaan prae ah caeh o.
И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.
26 Anih khaeah, Joseph loe hing vop! Izip prae ukkung ah oh, tiah a naa o. To naah Jakob loe palungboeng sut; nihcae to tang ai.
И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.
27 Toe Joseph mah thuih ih loknawk boih a thuih pae o moe, anih phawh hanah Joseph mah pat pae ih hrang leeng to a hnuk naah ni, ampa Jakob loe poekhaih tha oh let vop.
Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.
28 To naah Israel mah, Khawt boeh! Ka capa Joseph loe hing vop, ka caeh moe, ka dueh ai naah anih to ka hnuk han vop, tiah thuih.
И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.
