Genesis 2
1 To tiah van hoi long, to ah kaom hmuennawk boih to a sak pacoeng.
Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.
2 Ni sarihto naah loe Sithaw mah a sak ih tok to pacoengh, to pongah ni sarihto naah loe a toksakhaih boih thung hoiah anghak.
И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.
3 A sak ih tok boih thung hoiah Sithaw anghakhaih niah oh pongah, sarihto ni to Sithaw mah tahamhoihaih paek moe, ciimcaisak.
И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.
4 Angraeng Sithaw mah van hoi long sak na niah, van hoi long sakhaih kawngnawk loe hae tiah oh.
Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.
5 Angraeng Sithaw mah long nuiah kho angzosak ai pongah, long ah thingkung to om ai, aan doeh amprawk ai; long ah toksah kami doeh om ai.
А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;
6 Toe long thung hoiah tui to tacawt pongah, long to tui mah duksak boih.
но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята.
7 Angraeng Sithaw mah long ih maiphu hoiah kami to sak moe, anih ih hnahkhaw thungah hinghaih takhi to uengh pae; to naah hinghaih tawn kami ah angcoeng.
И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
8 Angraeng Sithaw mah ni angyae bang ih Eden ah takha maeto sak; to ah a sak ih kami to a suek.
И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.
9 Angraeng Sithaw mah to long thung hoiah khet kahoih, caak kahoih thingkung congca to amprawksak; hinghaih thingkung hoi kasae kahoih panoekhaih thingkung doeh takha um ah oh.
И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото.
10 Takha tui paek hanah Eden takha thung hoiah vapui maeto longh; to ahmuen hoiah ampraek moe, vapui sip palito ah angphae.
И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки.
11 Hmaloe koek ih ahmin loe Pishon; to vapui loe sui ohhaih, Havilah prae thung boih ah longh.
Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато.
12 To prae thung ih sui loe hoih; to ah loe bdellium hmuihoih thing hoi onyx thlungnawk doeh tacawt.
И златото на оная земя е добро там има още бделий и ониксов камък.
13 Hnetto haih vapui ahmin loe Gihon; to vapui loe Ethiopia prae thung boih ah longh.
Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя
14 Thumto haih vapui ahmin loe Hiddekel; to loe Assyria prae ni angyae bangah longh. Palito haih vapui loe Euphrates.
Името на третата река е Тигър: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.
15 Eden takha to khetzawn moe, to ah toksak hanah, Angraeng mah kami to lak moe, takha thungah anih to suek.
И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
16 Angraeng Sithaw mah kami khaeah, Takha thungah kaom thingkung hoi tacawt athaihnawk boih to na caak thaih;
И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;
17 toe kasae kahoih panoekhaih thingthai loe na caa mak ai; na caak niah na dueh tangtang tih, tiah lokpaek.
но от дървото на познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
18 Angraeng Sithaw mah, Kami loe angmabueng oh han hoih ai; anih han kamcuk bomkung maeto ka sak pae han, tiah thuih.
И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.
19 Angraeng Sithaw mah long hoiah sak ih taw ih moinawk boih, van ih tavaanawk boih to khetzawn moe, ahmin phui hanah, Adam khaeah sinh pae; kahing moi loe, Adam mah sak ih ahmin baktih toengah ahmin tawnh o boih.
И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.
20 Adam mah moinawk, van ih tavaanawk hoi taw ih moinawk boih to ahmin sak; toe Adam loe angmah hoi kamcuk bomkung to tawn ai.
Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека не се намери.
21 Angraeng Sithaw mah Adam to iih angmuetsak parai pongah, anih loe iih; anih ih panak huh maeto a lak pae, a lak ih ahmuen ah ngan to pacong pae let.
Тогава Господ даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.
22 Angraeng Sithaw mah kami khae hoi lak ih, panak huh hoiah nongpata to sak moe, anih to nongpa khaeah a caeh haih.
И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.
23 Adam mah, Hae loe ka huhnawk thung ih ahuh, ka ngan thung ih ngan ah oh; anih loe Nongpa thung hoiah lak ah oh pongah, Nongpata, tiah kawk han oh, tiah thuih.
А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.
24 To pongah nongpa mah ampa hoi amno to caehtaak ueloe, a zu to la tih, to naah nihnik loe takpum maeto ah om hoi tih.
Затова ще остави човека баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.
25 Nongpa hoi a zu loe bangkrai ah oh hoi, toe azathaih tawn hoi ai.
А и двамата, човекът и жена му бяха голи и не се срамуваха.
