2 Dungkrhoekhaih 32
1 Hezekiah loe hmuennawk boih kacakah sak pacoengah, Assyria siangpahrang Senakherib mah Judah prae to tuk hanah a caeh; sipae hoi thungh ih vangpuinawk to ka tuh pazawk tih, tiah poek pongah anih mah vangpui to takui.
След тия неща и това явление на вярност, асирийският цар Сенахирим дойде та влезе в Юда, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги усвои.
2 Jerusalem tuk hanah, Senakherib angzoh boeh, tiah Hezekiah mah panoek naah,
А Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му бе да воюва против Ерусалим,
3 angmah ih angraengnawk hoi misatuh angraengnawk khaeah, vangpui tasa bang ih tuipuek to khah khoep hanah lokram o, nihcae mah Hezekiah to abomh o.
съветва се с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха.
4 Paroeai kaminawk nawnto amkhueng o moe, Assyria siangpahrangnawk angzoh o naah, pop parai tui to a hnuk o han ai ah, prae thungah kalong tuipueknawk hoi vacongtanawk to pakaa khoep si, tiah a thuih o.
И като се събраха много люде, запълниха всичките извори и потока, който тече сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода?
5 Hezekiah loe angmah hoi angmah to thacaksak moe, kamro sipaenawk boih to pakhraih; misatoephaih imsangnawk to a sak moe, kaom tangcae sipae pacoengah tasa bangah kalah sipae maeto a sak let; David vangpui ah Millo, tiah kawk ih misa abuephaih ahmuen to kacakah sak pacoengah, kalii hoi misa angvaenghaih aphawnawk doeh a sak.
И Езекия се ободри и съгради пак цялата стена, която бе съборена, направи кулите й по-високи, съгради и другата стена извън, и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове.
6 Kaminawk uk hanah misatuh angraengnawk to a suek moe, vangpui akunhaih khongkha longhmaa ah amkhuengsak pacoengah, nihcae khaeah thapaekhaih lok a thuih pae.
И постави военачалници над людете и като ги събра пре себе си на площада, при градската порта, говори им насърчително, казвайки:
7 Na thacak o sak ah loe, misahoih oh; Assyria siangpahrang hoi anih ih pop parai misatuh kaminawk to zii o hmah, tha doeh sae o sak hmah; anih khaeah kaom kami pongah loe aicae khaeah kaom to pop kue.
Бъдете силни и храбри, не бойте се, нито се уплашвайте от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик отколкото има с него.
8 Nihcae loe bantha cakhaih khue ni tawnh o; toe aicae khaeah loe aicae to abomh moe, aicae ih misa tuk hanah, aicae ih Angraeng Sithaw to a tawnh o, tiah a naa. Judah siangpahrang Hezekiah mah thuih ih lok pongah kaminawk loe tha oh o.
С него са плътски мишци; с нас е Господ нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И людете се успокоиха от думите на Юдовия цар Езекия.
9 Hae hmuen oh pacoengah, Assyria siangpahrang Senakherib ih misatuh kaminawk mah Lakhish vangpui to takui o; a tamnanawk loe Jerusalem vangpui, Judah siangpahrang Hezekiah hoi to ah kaom Judah kaminawk boih khaeah patoeh moe,
След това, асирийският цар Сенахирим прати слугите си в Ерусалим (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахис) до Юдовия цар Езекия и до целия Юда, който бе в Ерусалим, да рекат:
10 Assyria siangpahrang Senakherib mah, Nangcae loe mi maw nang oep o moe, takui khoep ih Jerusalem vangpui thungah patang na khang o?
Така казва асирийският цар Сенахирим: На що се надявате та чакате в Ерусалим обсадата му?
11 Hezekiah mah, Aicae Angraeng Sithaw mah Assyria siangpahrang ban thung hoiah na loisak tih, tiah zok kamthlam, tui kanghae ah dueksak han ih ang zoek o na ai maw?
Не мами ли ви Езекия, та ще ви предаде на смърт от глад и от жажда, като казва: Господ нашият Бог ще ни избави от ръката на асирийския цар?
12 Hezekiah loe angmah ih hmuensang hoi hmaicamnawk to lak ving moe, Judahnawk hoi Jerusalem kaminawk khaeah, Hmaicam maeto hmaa khue ah Sithaw to bok oh, to hmaicam nuiah hmuihoih to thlaek oh, tiah ang thuih o na ai maw?
Езекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници, и заповяда на Юда и на Ерусалим, като каза: Само пред един олтар да се кланяте, и върху него да кадите?
13 Kai hoi kam panawk mah prae kalah kaminawk nuiah sak ih hmuennawk to na panoek o ai maw? Kalah prae ih sithawnawk mah, ka ban thung hoiah angmacae ih kaminawk to loih o sak vai maw?
Не знаете ли що сторих аз и бащите ми на всичките племена на земите? Можаха ли боговете на народите на тия земи да избавят някак земята си от ръката ми?
14 Kam panawk mah phraek ih kalah praenawk ih sithawnawk thungah, kawbaktih sithaw maw ka ban thung hoiah angmah ih prae to loisak vaih? Kawbangmaw nangcae ih sithaw mah ka ban thung hoiah nangcae to loisak thai tih?
Кой от всичките богове на ония народи, които бащите ми изтребиха и могъл да избави людете си от ръката ми, та да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?
15 Vaihi Hezekiah mah na ling o hmah nasoe loe, hae tiah loklam amkhraeng haih hmah nasoe, anih to tang o hmah; kawbaktih prae ih sithaw mah doeh ka ban hoi kam panawk ih ban thung hoiah angmacae ih kaminawk to loih o sak thai ai, nangcae ih Sithaw mah cae loe kawbangmaw ka ban thung hoiah na loih o sak tih? tiah a naa.
Сега, прочее, да ви не мами Езекия, и да ви не убеждава по тоя начин, и не го вярвайте; защото никой бог, на кой да било народ или царство, не е могъл да избави людете си от моята ръка и от ръката на бащите ми, та вашият ли Бог ще може да ви избави от ръката ми?
16 Senakherib ih tamnanawk mah Angraeng Sithaw hoi anih ih tamna Hezekiah to kasae thuih o.
И слугите му говориха още повече против Господа Бога и против слугата Му Езекия.
17 Senakherib mah Israel Angraeng Sithaw to kasae thuih moe, Prae kalah kaminawk ih sithawnawk mah ka ban thung hoiah angmacae kaminawk to pahlong o ai baktih toengah, Hezekiah ih Sithaw mah doeh ka ban thung hoiah angmacae ih kaminawk to pahlong mak ai, tiah ca tarik.
Той писа и писма да хули Господа Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тия земи не избавиха своите люде от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави своите люде от ръката ми.
18 Sipae nuiah kaom Jerusalem kaminawk to zitsak moe, raihaih paek pacoengah vangpui to lak thai hanah, tha hoi hangh moe, Hebru lok hoiah a thuih.
Тогава извикаха на Юдейски със силен глас към ерусалимските люде, които бяха на стената, за да ги уплашат и да ги смутят, та да превземат града;
19 Kami ban hoi sak ih long ah kaom prae kalah kaminawk ih sithawnawk to kasae a thuih baktih toengah, Jerusalem Sithaw doeh kasae a thuih o.
и говориха за ерусалимския Бог, както за боговете на племената на света, които са дело на човешки ръце.
20 Hae tiah oh pongah Hezekiah siangpahrang hoi Amos capa tahmaa Isaiah mah van khaeah lawkthuih hoi.
Затова цар Езекия и пророк Исаия, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето.
21 To naah Angraeng mah van kami maeto patoeh moe, anih mah thacak misatuh kaminawk, Assyria siangpahrang ohhaih im ih, ukkungnawk hoi misatuh angraengnawk to hum king. To naah Senakherib loe azathaih hoiah angmah prae ah amlaem. Anih angmah ih sithaw imthung ah akun naah, thoemto a capanawk mah sumsen hoiah anih to hum o moe, duek.
И Господ прати ангела, който погуби всичките силни и храбри мъже, и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. и когато влезе в капището на бога си, тия, които бяха излезли из чреслата му, го убиха там с нож.
22 Angraeng mah Hezekiah hoi Jerusalem ah kaom kaminawk to Assyria siangpahrang Sennakherib hoi kalah kaminawk boih ih ban thung hoiah pahlong; kalah misanawk ban thung hoiah doeh nihcae to pakaa.
Така Господ избави Езекия и ерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирим, и от ръката на всички други, и ги ръководеше на всяка страна.
23 Paroeai kaminawk loe Angraeng hanah Jerusalem vangpui ah hmuenmaenawk to sin o moe, Judah siangpahrang Hezekiah hanah doeh tangqumnawk to sin pae o, to na ni hoi kamtong prae kalah kaminawk boih mah Hezekiah to khingyahaih paek o.
И мнозина донесоха дарове Господу в Ерусалим, и скъпоценности на Юдовия цар Езекия; така че от тогава нататък той се възвеличаваше пред всичките народи.
24 To nathuem ah Hezekiah loe ngannat moe, duek hanah oh sut; anih loe Angraeng khaeah lawkthuih, to naah Angraeng mah ngan na tui let tih, tiah angmathaih maeto paek.
В това време Езекия се разболя до смърт: и като се помоли Господу, Той му говори и му даде знамение.
25 Toe Hezekiah loe poekhaih palungthin paroeai sang, anih hanah Angraeng mah sak pae ih hmuennawk nuiah kawnhaih lawkthuih han koeh ai; to pongah Angraeng loe Hezekiah nuiah khue ai, Judah hoi Jerusalem kaminawk nuiah doeh palungphui.
Но Езекия не отдаде Господу според стореното нему благоволение, защото сърцето му се надигна; за това гняв падна на него и на Юда и Ерусалим.
26 Toe hnukkhuem ah Hezekiah loe Jerusalem ih kaminawk hoi nawnto dawnpakhuemhaih tawnh pongah, Hezekiah hing nathung Angraeng palungphuihaih nihcae nuiah pha ai.
Обаче, Езекия се смири поради надигането на сърцето си, той и ерусалимските жители, тъй че Господният гняв не дойде на тях в Езекиевите дни.
27 Hezekiah loe paroeai angraeng, kaminawk mah anih to khingya o. Anih mah sumkanglung, sui, atho kana thlungnawk, hmuihoih hmuennawk, aphawnawk hoi atho kana thlung congcanawk suekhaih im to sak;
И Езекия придоби много голямо богатство и слава; и направи съкровищници за сребро и злато, за скъпоценни камъни, за аромати, за щитове и за всякакви отборни вещи,
28 cang suekhaih im, misurtui suekhaih im hoi situi suekhaih imnawk to a sak, pacah ih moinawk paunghaih imnawk hoi tuu suekhaih imnawk doeh a sak.
също и житници за произведението на житото, на виното и на дървеното масло, и обори за всякакви животни и огради за стада.
29 Sithaw mah Hezekiah to paroeai lensawk sak, anih hanah vangpuinawk to a sak pae moe, tuu hoi maitawnawk paroeai a tawnh.
При това, той си направи градове, и придоби множество овце и говеда; защото Бог му даваше твърде много имот.
30 Hezekiah loe Gihon ranui ih tui to pakaa moe, David vangpui niduem bangah longsak; a sak ih hmuennawk boih ah hmacawn.
Същият тоя Езекия запълни и горния извор на водата та Гион, и я доведе направо долу на запад от Давидовия град. И Езекия успя във всичките си дела.
31 Toe prae thungah kaom Sithaw mah paek ih dawnrai hmuen to dueng hanah, Babylon ukkungnawk mah anih khaeah laicaeh to patoeh naah, Hezekiah to tanoek moe, oepthok ah oh maw, om ai tiah panoek hanah, a koeh baktiah Sithaw mah ohsak.
Но относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитват за знамението станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко що беше на сърцето му.
32 Hezekiah siangpahrang toksakhaih hoi a sak ih kahoih hmuennawk loe Judah hoi Israel siangpahrangnawk ih cabu thung hoi Amos capa tahmaa Isaiah khaeah paek ih hnuksakhaih cabu thungah doeh tarik o.
А останалите дела на Езекия, и добрините му, ето, написани са във Видението на пророк Исаия, Амосовия син, в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.
33 Hezekiah loe ampanawk khaeah anghak moe, David caanawk taprong thung ih kahoih koek taprong ah aphum o; a duek naah Judah kaminawk hoi Jerusalem ih kaminawk boih mah anih to pakoeh o. Anih zuengah a capa Manasseh mah prae to uk.
И Езекия заспа с бащите си, и погребаха го в най-видния от гробовете на Давидовите потомци; и целият Юда и ерусалимските жители му отдадоха почест при смъртта му. И вместо него се възцари син му Манасия.
