Софоний 3
1 Горко на бунтовния и скверен град, На насилническия град!
О, светлый и избавленный граде, голубице!
2 Той не послуша гласа, Не прие поправление, Не упова на Господа, Не се приближи при своя Бог.
Не услыша гласа, не прият наказания, на Господа не упова и к Богу своему не приближися.
3 Първенците всред него са рикаещи лъвове, Съдиите му вечерни вълци, Които не остават нищо за заранта.
Князи его в нем, яко львы рыкающе, судии его яко волцы аравийстии, не оставляху на утро.
4 Пророците му са вятърничави коварници; Свещениците му оскверниха светилището, Извратиха закона.
Пророцы его ветроносцы, мужие презорливи: священницы его сквернят святая и нечествуют в закон.
5 Господ всред него е праведен; Няма да извърши неправда; Всяка заран изкарва на видело правосъдието си - неизменно; Но неправедният не знае срам.
Господь же праведен посреде его и не имать сотворити неправды: утро утро даст суд Свой в свет: и не укрыся, и не весть неправды во истязании, ниже в распри обиды.
6 Изтребих народи; ъглените им кули са запустели; Запустих пътищата им, тъй че никой не минава; Градовете им се разориха, Тъй че няма човек в тях, няма жител.
В растление низложих величавыя, изчезоша углы их: опустошу пути их весьма, еже не проходити: изчезоша гради их, занеже ни единому быти, ни жити.
7 Рекох си: Ти непременно ще се убоиш от мене, Ще приемеш поправление; И така селището му не щеше да се изтреби Според всичко онова, което му определих; Но те подраниха да извратят всичките си дела.
Рех: обаче убойтеся Мене и приимите наказание, и не имате потребитися от очию его, за вся елика отмстих на нем: готовися, утренюй, истле все листвие их.
8 За това, чакайте Мене, казва Господ, До деня, когато се повдигна, за да обират. Защото решението ми е да събера народите, И да прибера царствата, За да излея върху тях негодуванието си, Всичкия си лют гняв; Понеже цялата земя ще бъде погълната От огъня на ревнивостта ми.
Сего ради потерпи Мене, глаголет Господь, в день воскресения моего во свидетелство: зане суд Мои в сонмища языков еже прияти царей, еже излияти на ня гнев Мой весь, гнев ярости Моея: зане огнем рвения Моего поядена будет вся земля.
9 Защото тогава ще възвърна на племената чисти устни, За да призовават всичките името Господне, Да му слугуват единодушно.
Яко тогда обращу к людем язык в род его, еже призывати: всем имя Господне, работати Ему под игом единем.
10 Изотвъд Етиопските реки поклонниците ми, Разсеяните ми юлде, Ще ми донесат принос.
От конец рек Ефиопских прииму молящыя Мя, в разсеянных Моих принесут жертвы Мне.
11 В оня ден няма да бъдеш засрамен Поради многото дела, Чрез които си беззаконствал против Мене; Защото до тогава ще съм махнал отсред тебе ония от тебе, Които горделиво тържествуват; И ти няма вече да се носиш надемнно в светия Ми хълм.
В день он не имаши постыдитися от всех начинаний твоих, имиже нечествовал еси в Мя: яко тогда отиму от тебе укоризны досаждения твоего, и ктому не имаши приложити величатися на горе святей Моей.
12 Но ще оставя всред тебе Люде съкрушени и нищи, Които ще уповават на името Господне.
И оставлю в тебе люди кротки и смиренны, и будут благоговети о имени Господни
13 Останалите от Израиля няма да беззаконстват, Нито да лъжат, Нито ще се намери в устата им измамлив език; Защото те ще пасат и ще лежат, И никой няма да ги плаши.
останцы Израилевы, и не сотворят неправды, и не возглаголют суетных, и не обрящется в устех их язык льстив: зане тии пожируют и угнездятся, и не будет устрашаяй их.
14 Пей, Сионова Дъщерьо, Вьзкликнете, Израилю, Весели се и радвай се от все сърце, Ерусалимска дъщерьо;
Радуйся, дщи Сионова, зело, проповедуй, дщи Иерусалимова, веселися и преукрашайся от всего сердца твоего, дщи Иерусалимля:
15 [Защото] Господ отмени присъдите за тебе, Изхвърли неприятеля ти; Цар Израилев, да! Господ, е всред тебе; Няма вече да видиш зло.
отят Господь неправды твоя, избавил тя есть из руки враг твоих: воцарится Господь посреде тебе, и не узриши зла ктому.
16 В оня ден ще се рече на Ерусалим - Не бой се, И на Сион - да не отслабват ръцете ти.
Во время оно речет Господь Иерусалиму: дерзай, Сионе, да не ослабеют руце твои.
17 Господ твой Бог е всред тебе, Силният, който ще те спаси; Ще се развесели за тебе с радост, Ще се успокои в любовта си, Ще се весели за тебе с песни.
Господь Бог твой в тебе, Сильный спасет тя, наведет на тя веселие и обновит тя в любви Своей, и возвеселится о тебе во украшении, яко в день праздника.
18 Ще събера ония, които бяха от тебе, Които скърбят за празниците, И на които тежи укора му.
И соберу сотреныя твоя: горе, кто приимет нань поношение?
19 Ето, в онова време ще се разправя с всички, които те угнетяват, Ще избавя куцата, ще прибера изгонената, И ще направя ония за хвала и слава, Чийто срам е бил в целия свят.
Се, Аз сотворю в тебе тебе ради, глаголет Господь, во время оно: и спасу утисненную и отриновенную прииму, и положу я в похваление и имениты по всей земли.
20 В онова време ще ви доведа пак, И в онова време ще ви събера; Защото ще ви направя именити и похвални Между всичките племена на земята, Когато върна пленниците ви пред очите ви, казва Господ.
И постыдятся во время оно, егда добро вам сотворю, и во время, егда прииму вы: зане дам вы имениты и в похваление во всех людех земли, внегда возвращати ми пленение ваше пред вами, глаголет Господь.
