Софоний 2
1 Изпитайте себе си, да! изпитайте, Народе безсрамни,
Веници-вэ ын фире ши черчетаци-вэ, ням фэрэ рушине,
2 Преди да произведе указът действието си, - (Денят минава като плява, - Преди да ви сполети лютият гняв Господен, Преди да ви постигне денят на гнева Господен.
пынэ ну се ымплинеште хотэрыря – ка плява трече время –, пынэ ну вине песте вой мыния апринсэ а Домнулуй, пынэ ну вине песте вой зиуа мынией Домнулуй!
3 Търсете Господа, всички кротки на земята, Които извършвате съдбите му; Търсете правда, търсете кротост, Негли бъдете покрити в деня на гнева Господен.
Кэутаць пе Домнул, тоць чей смериць дин царэ каре ымплиниць порунчиле Луй! Кэутаць дрептатя, кэутаць смерения! Поате кэ вець фи круцаць ын зиуа мынией Домнулуй.
4 Защото Газа ще бъде оставена, И Аскалон ще бъде запустен; Ще изгонят Азот на пладне, И Акарон ще се изкорени.
Кэч Газа ва фи пэрэситэ, Аскалонул ва фи пустиит, попорул дин Асдод ва фи изгонит зиуа-н амяза маре ши Екронул ва фи смулс дин рэдэчинь.
5 Горко на жителите на морските брегове, На Херетцкия народ! Словото Господне е против вас; И тебе, Ханаане, Филистимска земльо, Ще те погубя, та да няма у тебе жители.
Вай де локуиторий де пе малуриле мэрий, вай де нямул керетицилор! Аша а ворбит Домнул ымпотрива та, Канаане, цара филистенилор: „Те вой нимичи ши ну вей май авя локуиторь!
6 И морският бряг ще бъде селище с кладенци за овчари И огради за стада.
Малуриле мэрий вор ажунӂе ислазурь де пэшунат, локуинце пентру пэсторь ши тырле де ой.
7 И това крайморие ще бъде за останалите от Юдовия дом; Там ще пасат стадата си; В къщите на Аскалон ще лежат вечер; Защото Господ техният Бог ще ги посети И ще ги върне от плена им.
Малуриле ачестя вор фи пентру рэмэшицеле касей луй Иуда; аколо вор паште; се вор одихни сяра ын каселе Аскалонулуй, кэч Домнул Думнезеул лор ну-й ва уйта ши ва адуче ынапой пе принший лор де рэзбой.’
8 Чух хулата на Моава, И укорите на Амонците, С които хулеха людете ми И горделиво нарушиха границата им.
Ам аузит окэриле Моабулуй ши батжокуриле копиилор луй Амон, кынд дефэймау пе попорул Меу ши се ридикау ку труфие ымпотрива хотарелор лор.
9 За това, заклевам се в живота си, казва Господ на Силите, Израилевият Бог, Моав непременно ще бъде като Содом, И Амонците като Гомор, Място завладяно от коприви и солници, - вечна пустота; Останалите от людете ми ще ги оберат, И оцелелите от народа ми ще ги наследят.
Де ачея, пе вяца Мя”, зиче Домнул оштирилор, Думнезеул луй Исраел, „кэ Моабул ва фи ка Содома ши копиий луй Амон, ка Гомора: ун лок акоперит ку мэрэчинь, о гроапэ де саре, ун пустиу вешник; рэмэшица попорулуй Меу ый ва жефуи, рэмэшица нямулуй Меу ый ва стэпыни.”
10 Това ще им стане поради гордостта им, Защото укориха людете на Господа на Силите, И се надигнаха против тях.
Лукрул ачеста ли се ва ынтымпла пентру мындрия лор, пентру кэ ау батжокорит ши ау фост семець ку попорул Домнулуй оштирилор.
11 Господ ще бъде страшен за тях, Защото ще изнури всичките земни богове; И всичките острови на народите Ще му се кланят, всеки от мястото си.
Домнул ва фи грозав ымпотрива лор, кэч ва нимичи пе тоць думнезеий пэмынтулуй, ши фиекаре се ва ынкина ынаинтя Луй ын цара луй, ын тоате остроавеле нямурилор.
12 И вие, Етиопяни, Вие ще бъдете убити с меча Ми.
„Кяр ши вой, етиопенилор, вець фи стрэпуншь ку сабия Мя.”
13 Той ще простре ръката си против север И ще погуби Асирия; Ще обърне Ниневия на пустота, На място безводно като пустинята.
Ел Ышь ва ынтинде мына ши спре мязэноапте, ва нимичи Асирия ши ва префаче Ниниве ынтр-о пустиетате, ынтр-ун пэмынт фэрэ апэ, ка пустиул.
14 Черди ще лежат всред нея, Всякакъв вид животни; Пеликанът и ежът ще обитават в капителите й; Гласът им ще екне в прозорците; Пустота ще има в праговете, Защото той ще я лиши от кедровите изделия.
Ын мижлокул четэций се вор кулка турме де вите де тот фелул; пеликанул ши аричул вор рэмыне ноаптя пе коперишуриле стылпилор ей. Ла ферестре се вор аузи ципетеле лор, пустииря ва фи ын праг, кэч кэптушяла де чедру ва фи скоасэ.
15 Тоя е веселещия се град, Който живееше безгрижно, Който думаше в сърцето си - Аз съм, и освен мене няма друг! Как се обърна на пустота, Обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, Ще подсвирне и помаха с ръката си.
Ятэ дар четатя ачея веселэ, каре стэтя плинэ де ынкредере ши зичя ын инима ей: „Еу ши ничуна афарэ де мине!” Вай! Кум с-а префэкут ын пустиу ши ын кулкуш де фяре! Тоць чей че трек пе лынгэ еа флуерэ ши аратэ ку мына!
