Захария 9

1 Господното слово наложено на мене за земята Адрах, което ще се изпълни над Дамаск, (защото Господните очи са върху всички човеци както и върху всичките Израилеви племена),

Ятэ пророчия, кувынтул Домнулуй, деспре цара Хадрак; ши ва ынчепе дин Дамаск. Кэч Домнул аре окюл ындрептат асупра оаменилор ши песте тоате семинцииле луй Исраел.

2 Още и над Емат, който граничи с него, и над Тир и Сидон, ако и да са много мъдри.

Ел се опреште ши песте Хамат, каре се мэрӂинеште ку Дамаскул, песте Тир ши Сидон, ку тоатэ ынцелепчуня лор.

3 Тир си съгради крепост, И натрупа сребро като пръст, И чисто злато като калта по пътищата.

Тирул шь-а зидит о ынтэритурэ; а ынгрэмэдит арӂинт ка пулберя ши аур ка нороюл де пе улице.

4 Ето, Господ ще го изтощи, И ще порази силата му по морето, И той ще бъде погълнат от огън;

Ятэ кэ Домнул ва пуне мына пе ел, ый ва нэпусти путеря ын маре ши ел ынсушь ва фи арс ку фок.

5 Аскалон ще види и ще се уплаши; И Газа, и ще се наскърби много; И Акарон, защото ще се посрами за това, което очакваше, Царят ще погине от Газа, И Аскалон няма да се насели.

Аскалонул ва ведя лукрул ачеста ши се ва теме; Газа, де асеменя, ши о ва апука ун путерник кутремур; Екронул, де асеменя, кэч нэдеждя луй ва фи датэ де рушине; ва пери ымпэратул дин Газа, ши Аскалонул ну ва май фи локуит.

6 Узурпаторско племе ще седне като цар на Азот; И Аз ще прекратя гордостта на филистимците.

„Стрэинул се ва ашеза ын Асдод ши вой фрынӂе мындрия филистенилор.

7 Ще отнема кръвта от устата им, И гнусотиите измежду зъбите им; И който остане ще бъде и той за нашия Бог, И ще бъде като хилядник в Юда, И Акарон като невусецът.

Ый вой скоате сынӂеле дин гурэ ши урычуниле идолешть динтре динць, ка сэ фие ши ел о рэмэшицэ пентру Думнезеул ностру ши сэ фие ка о кэпетение дин Иуда, ши Екронул, ка иебусиций.

8 Около дома Си ще разположа Своя стан в защита против войска, Та да не премине никой или се върне; И никой насилник няма вече да замине през тях, Защото сега видях с очите Си.

Вой тэбэры ын журул Касей Меле, ка с-о апэр ымпотрива уней оштирь, ымпотрива челор че се дук ши вин, ши ну ва май трече асуприторул песте ей, кэч акум Мэ уйт ку окий Мей.

9 Радвай се много синова дъщерьо; Възклицавай ерусалимска дъщерьо; Ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, Кротък и възседнал на осел, Да! На осле, рожба на ослица.

Салтэ де веселие, фийка Сионулуй! Стригэ де букурие, фийка Иерусалимулуй! Ятэ кэ Ымпэратул тэу вине ла тине; Ел есте неприхэнит ши бируитор, смерит ши кэларе пе ун мэгар, пе ун мынз, пе мынзул уней мэгэрице.

10 Аз ще изтребя колесница из Ефрема, И кон из Ерусалим И ще се отсече бойният лък; Той ще говори мир на народите; И владението Му ще бъде от море до море, И от Ефрат до земните краища.

Вой нимичи кареле де рэзбой дин Ефраим ши каий дин Иерусалим, ши аркуриле де рэзбой вор фи нимичите. Ел ва вести нямурилор пачя ши ва стэпыни де ла о маре ла чялалтэ ши де ла рыу пынэ ла марӂиниле пэмынтулуй.

11 А колкото за тебе, Израилю, по причина на кръвта на сторения от тебе завет с Мене, Аз извадих затворниците ти Из безводния ров.

Ынсэ, кыт пентру тине, Сиоане, дин причина легэмынтулуй тэу печетлуит ку сынӂе, вой скоате пе принший тэй де рэзбой дин гроапа ын каре ну есте апэ.

12 Върнете се в крепостта, Вие обнадеждени затворници; Още днес възвестявам, Че ще ти въздам двойно;

Ынтоарчеци-вэ ла четэцуе, приншь де рэзбой плинь де нэдежде! О спун ши астэзь кэ ыць вой ынтоарче ындоит!

13 Защото ще запъна Юда за Себе Си като лък, Ще туря Ефрема като стрела; И ще възбудя чадата ти, Сионе, Против твоите чада Гърцио, И ще те направя като меч на силен дъжд.

Кэч Ымь ынкордез пе Иуда ка арк ши яу пе Ефраим ка сэӂятэ ши вой скула пе копиий тэй, Сиоане, ымпотрива копиилор тэй, Гречио! Те вой фаче ка сабия унуй витяз!”

14 Господ ще се яви над тях, И стрелата Му ще излезе като мълния; И Господ Иеова ще затръби, И ще върви с южни вихрушки.

Дар Домнул Се ва арэта дясупра лор, ши сэӂята Луй ва порни ка фулӂерул; Домнул Думнезеу ва суна дин трымбицэ ши ва ынаинта вижелия де ла мязэзи.

15 Господ на Силите ще ги защищава; И те ще погълнат противниците, и ще ги повалят с камъни от прашка; И ще пият, ще правят шум като от вино, И ще се изпълнят като паница, Като ъглите на олтара.

Домнул оштирилор ый ва окроти ши вор мынка ши вор здроби петреле де праштие, вор бя, вор фаче гэлэӂие ка амециць де вин; вор фи плинь ка ун пахар де жертфэ, ка ши колцуриле алтарулуй.

16 И в оня ден Господ техният Бог ще ги избави Като Свои люде, за да бъдат Негово стадо; Понеже ще бъдат като камъни на корона Блестящи над земята Му.

Домнул Думнезеул лор ый ва скэпа ын зиуа ачея, ка пе турма попорулуй Сэу, кэч ей сунт петреле кунуний ымпэрэтешть, каре вор стрэлучи ын цара Са!

17 Защото колко велика е благостта Му, И колко голяма красотата Му! Житото ще направи юношите да цъфтят, И мъстът девиците.

О! Кыт сунт де ынфлориторь! Кыт сунт де фрумошь! Грыул ва весели пе тинерь ши мустул, пе фете.