Захария 7
1 И в четвъртата година на цар Дария Господното слово дойде към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, месец Халев.
A I ka ha o ka makahiki o ke alii o Dariu, hiki mai la ka olelo a Iehova ia Zekaria, i ka po aha o ka iwa o ka malama, o Kiseleu;
2 А жителите на Ветил бяха пратили Сарасара, Регемелеха и човеците им да искат Господното благоволение,
I ka wa i hoouna mai ai lakou ia Serezera laua o Regemeleka, a me na kanaka o laua i ka hale o ke Akua, e pule imua o Iehova,
3 и да говорят на свещениците от дома на Господа на Силите, и на пророците, казвайки: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както вече съм правил толкова години?
A e ninau aku i na kahuna o ka hale o Iehova o na kaua, a i na kaula, penei, E kanikau anei au i ka lima o ka malama e hookeai ana, me ka'u i hana'i i keia mau makahiki he nui?
4 Тогава словото на Господа на Силите дойде към мене и рече:
Alaila, hiki mai la ka olelo a Iehova o na kaua ia'u, i ka i ana mai,
5 Говори на всичките люде на тая земя и на свещениците, като кажеш: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец през тия седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене?
E hai aku oe i keia mau mea i na kanaka a pau o ka aina, a i na kahuna hoi, penei, Ia oukou i hokeai ai a i kanikau ai i ka lima a me ka hiku o ka malama, a pau kela mau makahiki he kanahiku, i hookeai iki anei oukou no'u?
6 И когато ядяхте и пиехте, не ядяхте ли и не пиехте ли за себе си?
A ia oukou i ai ai, a i inu ai hoi, aole anei oukou i ai no oukou iho? a i ko oukou inu ana, aole anei oukou i inu no oukou iho?
7 Не са ли тия думите, които Господ е говорил чрез предишните пророци, когато Ерусалим бе населен и благоденствуваше, както и околните му градове, и когато южната и полянската страни бяха населени?
Aole anei keia na olelo a Iehova i hea mai ai ma na kaula mua, i ka wa i nohoia'i o Ierusalema me ka maluhia, a me na kulanakauhale ona e kokoke ana, i ka wa i noho ai na kanaka ma ka aoao hema a ma ka papu?
8 И Господното слово дойде към Захария и рече:
A hiki mai la ka olelo a Iehova ia Zekaria, i mai la,
9 Така е говорил Господ на Силите, като е рекъл: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брата си,
Penei ka Iehova o na kaua e olelo mai nei, E hoopono oukou, a e hoomaopopo kela kanaka keia kanaka i ka lokomaikai a me ko aloha i kona hoahanau.
10 не угнетявайте вдовицата, сирачето, чужденеца, или сиромаха, и никой от вас да не измислюва зло в сърцето си против брата си.
Mai hana ino i ka wahinekanemake, aole hoi i ke keiki makua ole, aole i ka malihini, aole hoi i ka ilihune, aole hoi e manao ino aku ka naau o kekahi i kona hoahanau.
11 Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си за да не чуват.
Aka, hoole lakou i ka hoolohe, a haawi i ka poohiwi kipi a papani ae la i ua pepeiao o lakou, i lohe ole ai lakou.
12 Дори направиха сърцето си адамат та да не слушат закона и думите, които Господ на Силите бе пратил чрез духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите.
A hoopaakiki iho la i ka lakou mau naau pohaku adama, o lohe auanei lakou i ke kanawai, a me na olelo a Iehova o na kaua i hoouna mai ma kona Uhane, ma na kaula mua: nolaila, kau mai la ka inaina nui o Iehova o na kaua.
13 Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам;
No ia mea, me ka lakou i hoolohe ole ai ia e kahea aku ana, pela hoi lakou i kahea mai ai, aole hoi au i hoolohe aku, wahi a Iehova o na kaua.
14 но ще ги разпръсна като с вихрушка между всичките народи, които те не познаваха. Така страната запустя след тях, тъй щото нямаше кой да заминава и да се връща, защото запустиха приятната земя.
Aka, hoopuehu aku la au ia lakou iwaena o na lahuikanaka a pau a lakou i ike ole ai; a ua neoneo ka aina mahope o lakou, i hiki ole ai i kekahi e hele ilaila, aole hoi e hoi ae: no ka mea, ua hooneoneoia ka aina maikai.
