Захария 7
1 И в четвъртата година на цар Дария Господното слово дойде към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, месец Халев.
And it came to pass in the fourth year of king Darius, that the word of the LORD came unto Zechariah in the fourth [day] of the ninth month, even in Chislev.
2 А жителите на Ветил бяха пратили Сарасара, Регемелеха и човеците им да искат Господното благоволение,
Now [they of] Beth-el had sent Sharezer and Regem-melech, and their men, to entreat the favour of the LORD,
3 и да говорят на свещениците от дома на Господа на Силите, и на пророците, казвайки: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както вече съм правил толкова години?
[and] to speak unto the priests of the house of the LORD of hosts, and to the prophets, saying, Should I weep in the fifth month, separating myself, as I have done these so many years?
4 Тогава словото на Господа на Силите дойде към мене и рече:
Then came the word of the LORD of hosts unto me, saying,
5 Говори на всичките люде на тая земя и на свещениците, като кажеш: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец през тия седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене?
Speak unto all the people of the land, and to the priests, saying, When ye fasted and mourned in the fifth and in the seventh [month], even these seventy years, did ye at all fast unto me, even to me?
6 И когато ядяхте и пиехте, не ядяхте ли и не пиехте ли за себе си?
And when ye eat, and when ye drink, do not ye eat for yourselves, and drink for yourselves?
7 Не са ли тия думите, които Господ е говорил чрез предишните пророци, когато Ерусалим бе населен и благоденствуваше, както и околните му градове, и когато южната и полянската страни бяха населени?
[Should ye] not [hear] the words which the LORD hath cried by the former prophets, when Jerusalem was inhabited and in prosperity, and the cities thereof round about her, and the South and the lowland were inhabited?
8 И Господното слово дойде към Захария и рече:
And the word of the LORD came unto Zechariah, saying,
9 Така е говорил Господ на Силите, като е рекъл: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брата си,
Thus hath the LORD of hosts spoken, saying, Execute true judgment, and shew mercy and compassion every man to his brother:
10 не угнетявайте вдовицата, сирачето, чужденеца, или сиромаха, и никой от вас да не измислюва зло в сърцето си против брата си.
and oppress not the widow, nor the fatherless, the stranger, nor the poor; and let none of you imagine evil against his brother in your heart.
11 Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си за да не чуват.
But they refused to hearken, and pulled away the shoulder, and stopped their ears, that they should not hear.
12 Дори направиха сърцето си адамат та да не слушат закона и думите, които Господ на Силите бе пратил чрез духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите.
Yea, they made their hearts as an adamant stone, lest they should hear the law, and the words which the LORD of hosts had sent by his spirit by the hand of the former prophets: therefore came there great wrath from the LORD of hosts.
13 Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам;
And it came to pass that, as he cried, and they would not hear; so they shall cry, and I will not hear, said the LORD of hosts;
14 но ще ги разпръсна като с вихрушка между всичките народи, които те не познаваха. Така страната запустя след тях, тъй щото нямаше кой да заминава и да се връща, защото запустиха приятната земя.
but I will scatter them with a whirlwind among all the nations whom they have not known. Thus the land was desolate after them, that no man passed through nor returned: for they laid the pleasant land desolate.
