Захария 7
1 И в четвъртата година на цар Дария Господното слово дойде към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, месец Халев.
And it came to pass in the fourth year of king Darius, that the word of the LORD came to Zechariah in the fourth day of the ninth month, even in Chisleu;
2 А жителите на Ветил бяха пратили Сарасара, Регемелеха и човеците им да искат Господното благоволение,
When they had sent to the house of God Sherezer and Regemmelech, and their men, to pray before the LORD,
3 и да говорят на свещениците от дома на Господа на Силите, и на пророците, казвайки: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както вече съм правил толкова години?
And to speak to the priests which were in the house of the LORD of hosts, and to the prophets, saying, Should I weep in the fifth month, separating myself, as I have done these so many years?
4 Тогава словото на Господа на Силите дойде към мене и рече:
Then came the word of the LORD of hosts to me, saying,
5 Говори на всичките люде на тая земя и на свещениците, като кажеш: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец през тия седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене?
Speak to all the people of the land, and to the priests, saying, When you fasted and mourned in the fifth and seventh month, even those seventy years, did you at all fast to me, even to me?
6 И когато ядяхте и пиехте, не ядяхте ли и не пиехте ли за себе си?
And when you did eat, and when you did drink, did not you eat for yourselves, and drink for yourselves?
7 Не са ли тия думите, които Господ е говорил чрез предишните пророци, когато Ерусалим бе населен и благоденствуваше, както и околните му градове, и когато южната и полянската страни бяха населени?
Should you not hear the words which the LORD has cried by the former prophets, when Jerusalem was inhabited and in prosperity, and the cities thereof round about her, when men inhabited the south and the plain?
8 И Господното слово дойде към Захария и рече:
And the word of the LORD came to Zechariah, saying,
9 Така е говорил Господ на Силите, като е рекъл: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брата си,
Thus speaks the LORD of hosts, saying, Execute true judgment, and show mercy and compassions every man to his brother:
10 не угнетявайте вдовицата, сирачето, чужденеца, или сиромаха, и никой от вас да не измислюва зло в сърцето си против брата си.
And oppress not the widow, nor the fatherless, the stranger, nor the poor; and let none of you imagine evil against his brother in your heart.
11 Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си за да не чуват.
But they refused to listen, and pulled away the shoulder, and stopped their ears, that they should not hear.
12 Дори направиха сърцето си адамат та да не слушат закона и думите, които Господ на Силите бе пратил чрез духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите.
Yes, they made their hearts as an adamant stone, lest they should hear the law, and the words which the LORD of hosts has sent in his spirit by the former prophets: therefore came a great wrath from the LORD of hosts.
13 Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам;
Therefore it is come to pass, that as he cried, and they would not hear; so they cried, and I would not hear, says the LORD of hosts:
14 но ще ги разпръсна като с вихрушка между всичките народи, които те не познаваха. Така страната запустя след тях, тъй щото нямаше кой да заминава и да се връща, защото запустиха приятната земя.
But I scattered them with a whirlwind among all the nations whom they knew not. Thus the land was desolate after them, that no man passed through nor returned: for they laid the pleasant land desolate.
