Захария 7
1 И в четвъртата година на цар Дария Господното слово дойде към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, месец Халев.
Darius lengpa Vaipoh kumli channa lhako lhinna Chislea lha kiti nili lhinnin Pakaiyin Zechariah henga thu ahin seije:
2 А жителите на Ветил бяха пратили Сарасара, Регемелеха и човеците им да искат Господното благоволение,
Hichun Bethel khomiten Saherzer le Regem-molech toh amiteu chu Pakai lunglhaina holdin asol tauve,
3 и да говорят на свещениците от дома на Господа на Силите, и на пророците, казвайки: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както вече съм правил толкова години?
Chujong leh thaneipan Pakai Hou-in na thempu leh themgao hochu thu aga dong’e, “Keiman hitih chan khanga kahin bolngai banga chu lhanga lhinseh leh lunghem kabolla an kangol ding ham, kum hijat sunga kabol bang banga?” tin sei uvintin asol uve.
4 Тогава словото на Господа на Силите дойде към мене и рече:
Hiche ahin thanei pen Pakaiyin kajah in thu ahin seijin hitin ati.
5 Говори на всичките люде на тая земя и на свещениците, като кажеш: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец през тия седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене?
Gamsunga mite jahle thempuho jah a khun hiti hin seijin, nanghon lhanga lhin leh lha sagi teng leh lunghem anbollu khu, hiche kum som-sagi sunga hi keima dinga anngolla nahiuvem?
6 И когато ядяхте и пиехте, не ядяхте ли и не пиехте ли за себе си?
Chuleh nanghon an naneh uva twi na donteng u-jongleh khun nangho le nangho dia na kineh uva chule nangho le nangho dia na kidon jiu hilou ham?
7 Не са ли тия думите, които Господ е говорил чрез предишните пророци, когато Ерусалим бе населен и благоденствуваше, както и околните му градове, и когато южната и полянската страни бяха населени?
Jerusalem khopia mi achen lai, neile gou thalhin lai akimvel dunga jong khopi tampi aumna lhanglam gamla gammon lai dung jong min achenpha laiya chu hicheng mahi Pakaiyin themgao masaho komma aphondoh sa hilou ham?” tin ati.
8 И Господното слово дойде към Захария и рече:
Pakai thupeh chu Zechariah komma ahung lhung in hitin ati.
9 Така е говорил Господ на Силите, като е рекъл: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брата си,
Thaneipen Pakaiyin hitin aseije, min asopi kom ah ngailutna leh khotona nei tahin thudih in thu tanhen,
10 не угнетявайте вдовицата, сирачето, чужденеца, или сиромаха, и никой от вас да не измислюва зло в сърцето си против брата си.
Meithai hihen nuneilou pa neilou hijong leh kholjin hihen mivaicha hijong leh bol genthei hihen chuleh na lungthim in na sopi chunga thilse gel hihen,
11 Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си за да не чуват.
Amahon nathuseiju ngaida uhenlang, nanung ngat’u henlang na thuseiju ajah lou na diuvin akollu sip jong leu,
12 Дори направиха сърцето си адамат та да не слушат закона и думите, които Господ на Силите бе пратил чрез духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите.
A lungthi un nanahsah dau henlang danthu jong kihet mosah jongleu themgao masaho komma hatchungnung pen Pakaiyin ana phondoh ija tihih jong leu, hijeh achu hatchungnung Pakaija konna hung deojah jenga ahi.
13 Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам;
Keiman amaho kakouva eingaipeh lou jeh'un amahon eihin kouteng ujongleh keiman jong kangai peh lou ding, ahi tin thaneipen Pakaiyin aseijin ahi.
14 но ще ги разпръсна като с вихрушка между всичките народи, които те не познаваха. Така страната запустя след тях, тъй щото нямаше кой да заминава и да се връща, защото запустиха приятната земя.
Ama hohi ahet khah louvu chitin namtin lah a chimpei banga ka thethang gam ding ahi. Hitia chu agamsung uchu akeo hella kijam ding koi machan ahung vilkhah lou ding ahitan, agam nomtah uchu manlou asodoh sah u ahitai.
