Захария 6
1 И пак подигнах очите си та погледнах, и, ето четири колесници излизаха изсред две планини; и планините бяха медни,
Ам ридикат дин ноу окий ши м-ам уйтат; ши ятэ кэ патру каре ешяу динтре дой мунць, ши мунций ерау де арамэ.
2 В първата колесница имаше червени коне, във втората колесница черни коне,
Ла карул динтый ерау ниште кай роший, ла ал дойля кар, кай негри,
3 в третата колесница бели коне, а в четвъртата колесница пъстри пепеляви коне.
ла ал трейля кар, кай албь ши ла ал патруля кар, кай бэлцаць ши роший.
4 Тогава проговаряйки рекох на ангела, който говореше с мене: Какви са тия, господарю мой?
Ам луат кувынтул ши ам зис ынӂерулуй каре ворбя ку мине: „Че ынсямнэ ачештя, домнул меу?”
5 И отговор ангелът ми рече: Тия са четирите небесни духове, които излизат отпред Господаря на целия свят, пред Когото са стояли.
Ынӂерул мь-а рэспунс: „Ачештя сунт челе патру вынтурь але черурилор, каре ес дин локул ын каре стэтяу ынаинтя Домнулуй ынтрегулуй пэмынт.”
6 Черните коне, които са в едната колесница, излизат към северната страна, и белите излизат след тях; а пъстрите излизат към южната страна.
Каий чей негри, ынхэмаць ла унул дин каре, с-ау ындрептат спре цара де ла мязэноапте ши чей албь ау мерс дупэ ей; чей бэлцаць с-ау ындрептат спре цара де мязэзи.
7 Но пепелявите като излязоха поискаха да отидат и обходят света; и той им рече: Идете, обходете. И тъй обходиха света.
Чей роший ау ешит ши ей ши ау черут сэ мяргэ сэ кутреере пэмынтул. Ынӂерул ле-а зис: „Дучеци-вэ де кутреераць пэмынтул!” Ши ау кутреерат пэмынтул.
8 Тогава извика към мене та ми говори казвайки: Виж, ония, които излизат към северната страна, успокоиха духа Ми в северната страна.
Ел м-а кемат ши мь-а зис: „Ятэ кэ чей че се ындряптэ спре цара де мязэноапте фак сэ се май потоляскэ мыния Мя ын цара де ла мязэноапте.”
9 И Господното слово дойде към мене и рече:
Кувынтул Домнулуй мь-а ворбит астфел:
10 От върналите се от плен, сиреч, от Хелдая, от Товия и от Иедаия, вземи та дойди в същия ден, и влез в къщата на Иосия Софониевия син, гдето дойдоха от Вавилон,
„Сэ примешть дарурь де ла принший де рэзбой дин Бабилон: Хелдай, Тобия ши Иедая, ши ануме сэ те дучь ту ынсуць ын зиуа ачея ын каса луй Иосия, фиул луй Цефания, унде с-ау дус ей кынд ау венит дин Бабилон.
11 да! Вземи от тях сребро и злато, направи корони и положи ги на главата на великия свещеник Исус Иосиевият син;
Сэ ей де ла ей арӂинт ши аур, сэ фачь дин еле о кунунэ ши с-о пуй пе капул луй Иосуа, фиул луй Иоцадак, мареле преот,
12 и говори му казвайки: Така говори Господ на Силите, Който казва: Ето мъжът, чието име е Отрасъл; Той ще израсте от мястото си, И ще построи храма Господен.
ши сэ-й спуй: ‘Аша ворбеште Домнул оштирилор: «Ятэ кэ ун ом ал кэруй нуме есте Одрасла ва одрэсли дин локул луй ши ва зиди Темплул Домнулуй.
13 Да! Той ще построи храма Господен; И като приеме славата, Ще седне на престола си като управител; Ще бъде и свещеник на престола си; И съвещание за установление на мир има между двамата.
Да, Ел ва зиди Темплул Домнулуй, ва пурта подоабэ ымпэрэтяскэ, ва шедя ши ва стэпыни пе скаунул Луй де домние, ва фи преот пе скаунул Луй де домние ши о десэвыршитэ унире ва домни ынтре ей амындой.»’
14 И короните ще се дават на Елема, на Товия, на Иедаия и на Хена Софониевия син за спомен в Господния храм.
Кунуна ва фи пентру Хелем, Тобия ши Иедая ши пентру Хен, фиул луй Цефания, ка о адучере аминте ын Темплул Домнулуй.
15 И далечните люде ще дойдат и ще градят в Господния храм; и ще познаете, че Господ на Силите ме е пратил при вас. А това ще се сбъдне ако послушате внимателно гласа на Господа вашия Бог.
Чей че сунт департе вор вени ши вор лукра ла Темплул Домнулуй; ши вець шти астфел кэ Домнул оштирилор м-а тримис ла вой. Лукрул ачеста се ва ынтымпла дакэ вець аскулта гласул Домнулуй Думнезеулуй востру.”
