Захария 4

1 И ангелът, който говореше с мене, се върна и ме събуди, както човек, който се събужда от съня си.

Потом врати се анђео који ми говораше, и пробуди ме као човека који се буди ода сна.

2 И рече ми: Що виждаш? И рекох: Погледнах и ето светилник цял от злато с чаша отгоре му, със седем светила на него, и със седем цеви на седемте светилника, които са върху му,

И рече ми: Шта видиш? А ја рекох: Видим, ето, свећњак сав од злата, и горе на њему чаша, и седам жижака његових на њему, и седам левака за седам жижака што су горе на њему,

3 и край него две маслинени дървета, едно отдясно на чашата е едно отляво й.

И две маслине уза њ, једна с десне стране чаши а једна с леве.

4 И проговорих та рекох на ангела, който говореше с мене, като казах: Какви са тия, господарю мой?

И проговорих анђелу који говораше са мном, и рекох: Шта је то, господару мој?

5 И ангелът, който говореше с мене, в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са тия? И рекох: Не зная, господарю мой?

А анђео који говораше са мном одговори и рече ми: Зар не знаш шта је то? И рекох: Не, господару мој.

6 Тогава отговаряйки говори ми, като каза: Ето, Господното слово към Зоровавела, което казва: Не чрез сила, нито чрез мощ, Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите;

А он одговори и рече ми говорећи: То је реч Господња Зоровавељу: не силом ни крепошћу него Духом мојим, вели Господ над војскама.

7 Що си ти, планино велика? Пред Зоровавела - поле! Той ще изнесе връхния камък С възклицание - Благодат! Благодат нему!

Шта си ти, горо велика, пред Зоровавељем? Равница; и он ће изнети највиши камен, с усклицима: Милост, милост њему.

8 При това, Господното слово дойде към мене и рече:

И дође ми реч Господња говорећи:

9 Ръцете на Зоровавела положиха основата на тоя дом; Неговите ръце тоже ще го изкарат; И ще познаеш, че Господ на Силите ме е пратил при вас.

Руке Зоровавељеве основаше овај дом, руке ће његове и довршити, и познаћеш да ме је Господ над војскама послао к вама.

10 Защото кой презира тоя ден на малките работи? Понеже тия ще се радват, сиреч, тия седем, Които са очите Господни, Тичащи през целия свят, Като видят отвеса в ръката на Зоровавела.

Јер ко је презрео дан малих ствари? Јер ће се радовати кад види камен мерачки у руци Зоровавељу, оних седам очију Господњих који прелазе сву земљу.

11 Тогава отговаряйки ме рекох: Какви са тия две маслинени дървета отдясно на светилника и отляво.

Тада одговарајући рекох му: Шта су оне две маслине с десне стране свећњаку и с леве?

12 И втори път отговорих, като му казах: Какви са тия две маслинени клончета, които през двете златни цеви изпразват из себе си маслото като злато?

И опет проговорих и рекох му: Шта су оне две гранчице маслинове, што су међу два левка златна, који точе злато?

13 А той в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са те? И рекох: Не зная, господарю мой.

И рече ми говорећи: Зар не знаш шта је то? А ја рекох: Не, господару мој.

14 Тогава каза: Те са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят.

Тада рече: То су две маслине које стоје код Господа све земље.