Захария 4

1 И ангелът, който говореше с мене, се върна и ме събуди, както човек, който се събужда от съня си.

E tornou o anjo que falava comigo, e me despertou, como a um homem que se desperta do seu sono,

2 И рече ми: Що виждаш? И рекох: Погледнах и ето светилник цял от злато с чаша отгоре му, със седем светила на него, и със седем цеви на седемте светилника, които са върху му,

E me disse: Que vês? E eu disse: Olho, e eis que vejo um castiçal todo de ouro, e um vaso de azeite sobre a sua cabeça, e as suas sete lâmpadas nela; e cada lâmpada que estava na sua cabeça tinha sete canudos.

3 и край него две маслинени дървета, едно отдясно на чашата е едно отляво й.

E, por cima dele, duas oliveiras, uma à direita do vaso de azeite, e outra à sua esquerda.

4 И проговорих та рекох на ангела, който говореше с мене, като казах: Какви са тия, господарю мой?

E respondi, e disse ao anjo que falava comigo, dizendo: Senhor meu, que é isto?

5 И ангелът, който говореше с мене, в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са тия? И рекох: Не зная, господарю мой?

Então respondeu o anjo que falava comigo, e me disse: Não sabes tu o que isto é? E eu disse: Não, Senhor meu

6 Тогава отговаряйки говори ми, като каза: Ето, Господното слово към Зоровавела, което казва: Не чрез сила, нито чрез мощ, Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите;

E respondeu, e me falou, dizendo: Esta é a palavra do Senhor a Zorobabel, dizendo: Não por força nem por violência, mas sim pelo meu espírito, diz o Senhor dos exércitos.

7 Що си ти, планино велика? Пред Зоровавела - поле! Той ще изнесе връхния камък С възклицание - Благодат! Благодат нему!

Quem és tu, ó monte grande? diante de Zorobabel serás feito uma campina; porque ele produzirá a primeira pedra com algazarras: Graça, graça a ela.

8 При това, Господното слово дойде към мене и рече:

E a palavra do Senhor veio mais a mim, dizendo:

9 Ръцете на Зоровавела положиха основата на тоя дом; Неговите ръце тоже ще го изкарат; И ще познаеш, че Господ на Силите ме е пратил при вас.

As mãos de Zorobabel tem fundado esta casa, também as suas mãos a acabarão, para que saibais que o Senhor dos exércitos me enviou a vós.

10 Защото кой презира тоя ден на малките работи? Понеже тия ще се радват, сиреч, тия седем, Които са очите Господни, Тичащи през целия свят, Като видят отвеса в ръката на Зоровавела.

Porque, quem despreza o dia das coisas pequenas? pois aqueles sete se alegrarão, vendo o prumo na mão de Zorobabel: esses são os olhos do Senhor, que discorrem por toda a terra.

11 Тогава отговаряйки ме рекох: Какви са тия две маслинени дървета отдясно на светилника и отляво.

Respondi mais, e disse-lhe: Que são as duas oliveiras à direita do castiçal e à sua esquerda?

12 И втори път отговорих, като му казах: Какви са тия две маслинени клончета, които през двете златни цеви изпразват из себе си маслото като злато?

E, respondendo-lhe outra vez, disse: Que são aqueles dois raminhos das oliveiras, que estão junto aos dois tubos de ouro, e que vertem de si ouro?

13 А той в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са те? И рекох: Не зная, господарю мой.

E ele me falou, dizendo: Não sabes tu o que isto é? E eu disse: Não, Senhor meu.

14 Тогава каза: Те са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят.

Então ele disse: Estes são dois ramos de óleo, que estão diante do Senhor de toda a terra.