Захария 2
1 След това, подигнах очите си и видях, и ето човек с връв за мерене в ръката му.
Then lifted I up mine eyes and looked, and lo! a Man, —and, in his hand, a Measuring Line.
2 Тогава рекох: Къде отиваш? А той ми рече: Да измеря Ерусалим, за да видя каква е широчината му и каква е дължината му.
And I said, Whither art thou going? And he said unto me, To measure Jerusalem, to see what [should be] the breadth thereof, and what the length thereof.
3 ето, ангелът, който говореше с мене, излезе; и друг ангел излезе да го посрещне, и му рече:
And lo! the messenger who was talking with me, coming forward, —and another messenger, coming forward to meet him.
4 Тичай, говори на тоя юноша, като кажеш: Ерусалим ще се насели без стени, поради многото човеци и добитък в него;
So he said unto him, Run, speak unto this young man, saying: Like open villages, shall Jerusalem remain, for the multitude of men and cattle in her midst;
5 защото Аз, казва Господ, ще бъда огнена стена около него, и ще бъда славата всред него.
And, I, will become to her, declareth Yahweh, A wall of fire round about, —and, a glory, will I become in her midst.
6 О! о! бягайте от северната земя, казва Господ, защото ще ви разширя към четирите небесни ветрища, казва Господ.
Ho! ho! flee ye, therefore, out of the land of the North, urgeth Yahweh. For, as the four winds of the heavens, have I spread you abroad, declareth Yahweh.
7 О! отърви се, сионова дъщерьо, която живееш със вавилонската дъщеря.
Ho! Zion, deliver thyself, —thou that dwellest with the daughter of Babylon. For,
8 Защото така казва Господ на Силите: След възстановяването на славата Той ме изпрати при народите, които ви ограбиха; понеже който докача вас, докача зеницата на окото Му.
Thus, saith Yahweh of hosts, For his own honour, hath he sent me unto the nations that are spoiling you, —Surely, he that toucheth you, toucheth the pupil of mine eye.
9 Защото ето, аз ще помахам с ръката си върху тях, и ще станат корист на ония, които им са работили: и ще познаете, че Господ на Силите ме е изпратил.
For behold me! brandishing my hand over them, and they shall become a spoil unto their own slaves, —and ye shall know that, Yahweh of hosts, hath sent me.
10 Пей и радвай се, Сионова дъщерьо; защото, ето, Аз ида, и ще обитавам всред тебе, казва Господ.
Sing out and rejoice, O daughter of Zion, —For behold me! coming in, and I will make my habitation in thy midst, declareth Yahweh.
11 И в оня ден много народи ще се прилепят при Господа, и ще бъдат Мои люде и Аз ще обитавам всред тебе, и ще познаеш, че Господ на Силите ме е изпратил при тебе.
Then shall many nations, join themselves, unto Yahweh, in that day, and shall become my people, —and I will make my habitation in thy midst, so shalt thou know that, Yahweh of hosts, hath sent me unto thee.
12 И Господ ще наследи Юда за Свой дял в светата земя, и пак ще избере Ерусалим.
Thus will Yahweh inherit Judah, his portion, on the soil of the sanctuary, —and make choice, yet again, of Jerusalem.
13 Млъкни, всяка твар, пред Господа; защото Той се е събудил от своето Си обиталище.
Hush! all flesh, before Yahweh, —For he hath roused himself up out of his holy dwelling.
