< Захария 13 >
1 В оня ден ще се отвори извор За Давидовия дом и за ерусалимските жители За грях и за нечистота.
Ын зиуа ачея, се ва дескиде касей луй Давид ши локуиторилор Иерусалимулуй ун извор пентру пэкат ши некурэцие.
2 И в оня ден, казва Господ на Силите, Ще изтребя имената на идолите от земята, Та не ще се помнят вече; Така ще направя лъжливите пророци и нечестивият дух Да се махнат от земята.
Ын зиуа ачея”, зиче Домнул оштирилор, „вой стырпи дин царэ нумеле идолилор, ка нимень сэ ну-шь май адукэ аминте де ей; вой скоате, де асеменя, дин царэ пе пророчий минчиношь ши духул некурат.
3 И ако някой още пророкува, Тогава баща му и майка му, които са го родили, Ще му рекат: Няма да живееш, Защото говориш лъжи в името Господно, И баща му и майка му, които са го родили, Ще го прободат, когато пророкува.
Ши, дакэ ва май пророчь чинева, атунч татэл сэу ши мама са, ыншишь пэринций луй, ый вор зиче: ‘Ту ну вей трэи, кэч ай спус минчунь ын Нумеле Домнулуй’; ши татэл сэу ши мама са, чей каре л-ау нэскут, ыл вор стрэпунӂе кынд ва пророчь.
4 В оня ден Пророците ще се посрамят, Всеки от видението си, когато е пророкувал, И няма да обличат козинява дреха за преструвка.
Ын зиуа ачея, пророчий се вор рушина, фиекаре, де веденииле лор кынд вор пророчь ши ну се вор май ымбрэка ынтр-о манта де пэр ка сэ минтэ пе оамень.
5 Но такъв ще рече: Не съм пророк; Аз съм земеделец; Защото човек ме е хванал за роб от младостта ми.
Чи фиекаре дин ей ва зиче: ‘Еу ну сунт пророк, чи сунт плугар, кэч ам фост кумпэрат дин тинереця мя!’
6 И ако го попита някой: Какви са тези рани между мишците ти? Ще отговори: Това са раните, които ми нанесоха в дома на приятелите ми.
Ши дакэ-л ва ынтреба чинева: ‘Де унде вин ачесте рэнь пе каре ле ай ла мынь?’, ел ва рэспунде: ‘Ын каса челор че мэ юбяу ле-ам примит.’
7 Събуди се, мечо, против пастиря Ми, Против мъжа, който Ми е съдружник, Казва Господ на Силите; Порази пастиря, и овците ще се разпръснат; И Аз ще обърна ръката Си върху малките.
Скоалэ-те, сабие, асупра пэсторулуй Меу ши асупра омулуй каре ымь есте товарэш!”, зиче Домнул оштирилор. „Ловеште пе пэстор ши се вор рисипи оиле! Ши Ымь вой ынтоарче мына спре чей мичь.
8 И в цялата земя, казва Господ, Две части от жителите и ще се изтребят и изчезнат, А третата ще се остави в нея.
Ын тоатэ цара”, зиче Домнул, „доуэ треимь вор фи нимичите, вор пери, яр чялалтэ треиме ва рэмыне.
9 И тая трета част Аз ще прекарам през огън, Пречиствайки ги както се чисти среброто, И изпитвайки ги както се изпитва златото. Те ще призоват Моето име, И Аз ще ги послушам; Ще река: Тия са Мои люде; А те ще рекат, всеки един: Господ е мой Бог.
Дар треимя ачаста дин урмэ о вой пуне ын фок ши о вой курэци кум се курэцеште арӂинтул, о вой лэмури кум се лэмуреште аурул. Ей вор кема Нумеле Меу ши ый вой аскулта; Еу вой зиче: ‘Ачеста есте попорул Меу!’ Ши ей вор зиче: ‘Домнул есте Думнезеул меу!’”