Захария 11

1 Отвори, Ливане, вратите си За да изяде огън кедрите ти.

Open thy doors, O Lebanon, that the fire may devour thy cedars.

2 Ридай, елхо, защото падна кедърът, Защото отбраните кедри се разрушиха; Ридайте васански дъбове, Защото непристъпният лес се изсече.

Wail, O cypress-tree, for the cedar is fallen; because the glorious ones are spoiled; wail, O ye oaks of Bashan, for the strong forest is come down.

3 Гласъ се чува от ридаещи пастири, Защото това, с което се славеха се развали, - Гласът на млади лъвове, които рикаят Понеже Иордановото величие се развали.

Hark! the wailing of the shepherds, for their glory is spoiled; Hark! the roaring of young lions, for the thickets of the Jordan are spoiled.

4 Така казва Господ моят Бог; Паси стадото обречено на клане,

Thus said the LORD my God: 'Feed the flock of slaughter;

5 Чиито купувачи ги колят, И не считат себе си за виновни; Докато продавачите им казват: Благословен Господ, защото обогатях! И самите пастири ги не жалят,

whose buyers slay them, and hold themselves not guilty; and they that sell them say: Blessed be the LORD, for I am rich; and their own shepherds pity them not.

6 Затова няма вече да пожаля жителите на тая земя, казва Господ; Но, ето, ще предам човеците Всеки в ръката на ближния му И в ръката на царя му; И те ще разорят земята, И Аз няма да ги избавя от ръката им.

For I will no more pity the inhabitants of the land, saith the LORD; but, lo, I will deliver the men every one into his neighbour's hand, and into the hand of his king; and they shall smite the land, and out of their hand I will not deliver them.'

7 И тъй, аз пасох обреченото на клане стадо, наистина най-бедното от всички стада! Още си взех две тояги; едната нарекох Благост, а другата нарекох Връзки; и пасох стадото.

So I fed the flock of slaughter, verily the poor of the flock. And I took unto me two staves; the one I called Graciousness, and the other I called Binders; and I fed the flock.

8 И изтребих трима пастири в един месец, понеже душата ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от мене.

And I cut off the three shepherds in one month; 'for My soul became impatient of them, and their soul also loathed Me.'

9 После рекох: Няма да ви паса; което умира нека умира, и което загива нека загива, а останалите нека ядат всеки месото на ближния си.

Then said I: 'I will not feed you; that which dieth, let it die; and that which is to be cut off, let it be cut off; and let them that are left eat every one the flesh of another.'

10 И като взех тоягата си Благост пресякох я, за да унищожа завета, който бях направил с всичките племена.

And I took my staff Graciousness, and cut it asunder, 'that I might break My covenant which I had made with all the peoples.'

11 И в същия ден, когато биде пресечена, бедните от стадото, които внимаваха на мене, познаха наистина, че това бе Господното слово.

And it was broken in that day; and the poor of the flock that gave heed unto me knew of a truth that it was the word of the LORD.

12 Тогава рекох: Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми, но ако не, недейте. И тъй, тъй ми претеглиха за заплата тридесет сребърника.

And I said unto them: 'If ye think good, give me my hire; and if not, forbear.' So they weighed for my hire thirty pieces of silver.

13 И Господ ми рече: Хвърли ги на грънчаря, - хубавата цена, с която бях оценен от тях! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря.

And the LORD said unto me: 'Cast it into the treasury, the goodly price that I was prized at of them.' And I took the thirty pieces of silver, and cast them into the treasury, in the house of the LORD.

14 Тогава пресякох и другата си тояга, Връзки, за да прекратя братството между Юда и Израиля.

Then I cut asunder mine other staff, even Binders, that the brotherhood between Judah and Israel might be broken.

15 И Господ ми рече: Вземи си сега оръдията на безсмислен овчар.

And the LORD said unto me: 'Take unto thee yet the instruments of a foolish shepherd.

16 Защото, ето, Аз ще въздигна пастир, на земята, Който няма да се сеща за изгубените, Нито да търси разпръснатите, Който няма да цели ранената, Нито да пасе здравата Но ще яде месото на тлъстата, И ще разсича копитата им.

For, lo, I will raise up a shepherd in the land, who will not think of those that are cut off, neither will seek those that are young, nor heal that which is broken; neither will he feed that which standeth still, but he will eat the flesh of the fat, and will break their hoofs in pieces.'

17 Горко на безполезния пастир, Който оставя стадото! Меч ще удари върху мишцата му И върху дясното му око, Мишцата му съвсем ще изсъхне, И дясното му око съвсем ще се помрачи.

Woe to the worthless shepherd that leaveth the flock! The sword shall be upon his arm, and upon his right eye; his arm shall be clean dried up, and his right eye shall be utterly darkened.