Песен на песните 1
1 Соломоновата песен на песните.
Salomos Höga Visa.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
Han kysse mig med sins muns kyssande; ty din bröst äro ljufligare än vin;
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
Att man må lukta din goda salvo; ditt Namn är en utgjuten salva; derföre hafva pigorna dig kär.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
Drag mig efter dig, så löpe vi; Konungen förde mig in uti sin kammar: Vi fröjde oss, och äre glade öfver dig; vi tänke uppå din bröst mer än uppå vin; de fromme älska dig.
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
Jag är svart, men ganska täck, I Jerusalems döttrar, såsom Kedars hyddor, såsom Salomos tapeter.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
Ser icke derefter, att jag så svart är; ty solen hafver bränt mig; mins moders barn vredgas emot mig. Man hafver satt mig till vingårdsvaktersko; men min vingård, den jag hade, bevarade jag icke.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
Säg mig du, den min själ älskar, hvar du beter, hvar du hvilar om middagen; att jag icke skall gå hit och dit, till dina stallbröders hjordar.
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
Känner du dig icke, du dägeligasta ibland qvinnor, så gack uppå fårens fotspår, och bet din kid vid herdahusen.
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
Jag liknar dig, min kära, vid mitt resigtyg, vid Pharaos vagnar.
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
Dina kinder stå ljufliga i spann, och din hals i kedjo.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
Vi vilje göra dig gyldene spann med silfdoppor.
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
Då Konungen vände sig hit, gaf min nardus sina lukt.
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
Min vän är mig ett knippe af myrrham, det emellan min bröst hänger.
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
Min vän är mig en drufva Copher, uti de vingårdar i EnGedi.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
Si, min kära, du äst dägelig; dägelig äst du, din ögon äro såsom dufvoögon.
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
Si, min vän, du äst dägelig och ljuflig; vår säng grönskas.
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
Vår hus bjelkar äro cedreträ; våre sparrar äro cypress.
