Песен на песните 1
1 Соломоновата песен на песните.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
Да лобжет мя от лобзаний уст своих: яко блага сосца твоя паче вина,
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
и воня мира твоего паче всех аромат. Миро излияное имя твое: сего ради отроковицы возлюбиша тя.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
Привлекоша тя: вслед тебе в воню мира твоего течем. Введе мя царь в ложницу свою: возрадуемся и возвеселимся о тебе, возлюбим сосца твоя паче вина: правость возлюби тя.
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
Черна есмь аз и добра, дщери Иерусалимския, якоже селения Кидарска, якоже завесы Соломони.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
Не зрите мене, яко аз есмь очернена, яко опали мя солнце: сынове матере моея сваряхуся о мне, положиша мя стража в виноградех: винограда моего не сохраних.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
Возвести ми, егоже возлюби душа моя, где пасеши? Где почиваеши в полудне? Да не когда буду яко облагающаяся над стады другов твоих.
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
Аще не увеси самую тебе, добрая в женах, изыди ты в пятах паств и паси козлища твоя у кущей пастырских.
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
Конем моим в колесницех фараоновых уподобих тя, ближняя моя.
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
Что украшены ланиты твоя яко горлицы, выя твоя яко монисты?
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
Подобия злата сотворим ти с пестротами сребра.
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
Дондеже (будет) царь на восклонении своем, нард мой даде воню свою.
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
Вязание стакти брат мой мне, посреде сосцу моею водворится:
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
грезн кипров брат мой мне в виноградех Енгаддовых.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
Се, еси добра, искренняя моя, се, еси добра: очи твои голубине.
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
Се, еси добр, брат мой, и еще красен: одр наш со осенением,
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
преклади дому нашего кедровии, дски нашя кипарисныя.
