Песен на песните 1
1 Соломоновата песен на песните.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
osculetur me osculo oris sui quia meliora sunt ubera tua vino
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
fraglantia unguentis optimis oleum effusum nomen tuum ideo adulescentulae dilexerunt te
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
trahe me post te curremus introduxit me rex in cellaria sua exultabimus et laetabimur in te memores uberum tuorum super vinum recti diligunt te
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
nigra sum sed formonsa filiae Hierusalem sicut tabernacula Cedar sicut pelles Salomonis
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
nolite me considerare quod fusca sim quia decoloravit me sol filii matris meae pugnaverunt contra me posuerunt me custodem in vineis vineam meam non custodivi
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
indica mihi quem diligit anima mea ubi pascas ubi cubes in meridie ne vagari incipiam per greges sodalium tuorum
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
si ignoras te o pulchra inter mulieres egredere et abi post vestigia gregum et pasce hedos tuos iuxta tabernacula pastorum
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
equitatui meo in curribus Pharaonis adsimilavi te amica mea
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
pulchrae sunt genae tuae sicut turturis collum tuum sicut monilia
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
murenulas aureas faciemus tibi vermiculatas argento
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
dum esset rex in accubitu suo nardus mea dedit odorem suum
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
fasciculus murrae dilectus meus mihi inter ubera mea commorabitur
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
botrus cypri dilectus meus mihi in vineis Engaddi
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
ecce tu pulchra es amica mea ecce tu pulchra oculi tui columbarum
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
ecce tu pulcher es dilecte mi et decorus lectulus noster floridus
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
tigna domorum nostrarum cedrina laquearia nostra cypressina
