Песен на песните 1
1 Соломоновата песен на песните.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
Osculetur me osculo oris sui: quia meliora sunt ubera tua vino,
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
fragrantia unguentis optimis. Oleum effusum nomen tuum: ideo adolescentulae dilexerunt te.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
Trahe me: post te curremus in odorem unguentorum tuorum. Introduxit me rex in cellaria sua: exultabimus et laetabimur in te, memores uberum tuorum super vinum: recti diligunt te.
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
Nigra sum, sed formosa, filiae Ierusalem, sicut tabernacula Cedar, sicut pelles Salomonis.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
Nolite me considerare quod fusca sim, quia decoloravit me sol: filii matris meae pugnaverunt contra me, posuerunt me custodem in vineis: vineam meam non custodivi.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
Indica mihi, quem diligit anima mea, ubi pascas, ubi cubes in meridie, ne vagari incipiam post greges sodalium tuorum.
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
Si ignoras te o pulcherrima inter mulieres, egredere, et abi post vestigia gregum tuorum, et pasce hoedos tuos iuxta tabernacula pastorum.
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
Equitatui meo in curribus Pharaonis assimilavi te amica mea.
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
Pulchrae sunt genae tuae sicut turturis: collum tuum sicut monilia.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
Murenulas aureas faciemus tibi, vermiculatas argento.
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
Dum esset rex in accubitu suo, nardus mea dedit odorem suum.
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
Fasciculus myrrhae dilectus meus mihi, inter ubera mea commorabitur.
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
Botrus cypri dilectus meus mihi, in vineis Engaddi.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
Ecce tu pulchra es amica mea, ecce tu pulchra es, oculi tui columbarum.
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
Ecce tu pulcher es dilecte mi, et decorus. Lectulus noster floridus:
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
tigna domorum nostrarum cedrina, laquearia nostra cypressina.
