< Песен на песните 1 >
1 Соломоновата песен на песните.
Kantik A Kantik Yo, ki ekri pa Salomon.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
Kite l bo m ak bo bouch li! Paske lanmou ou bon pase diven.
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
Lwil pafen ou yo santi bon. Non ou menm se tankou lwil kap vide; se pou sa ke tout vyèj yo renmen ou konsa.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
Rale m dèyè ou e annou kouri ansanm! Wa a mennen m nan chanm li yo. Lòt Yo “Nou va rejwi nan ou e fè kè kontan; nou va leve lanmou ou wo plis pase diven. Jenn Fi a Ak bon rezon, yo renmen ou konsa.”
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
Mwen menm, mwen nwa; men mwen byen bèl, O fi a Jérusalem yo, tankou tant Kédar yo, tankou rido a Salomon yo.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
Pa gade mwen konsa akoz mwen nwa; solèy la brile m konsa. Fis a manman m yo te byen fache avè m; Yo te fè m gadyen chan rezen yo. Men pwòp jaden pa m nan vin neglije.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
Pale mwen, ou menm nan ke nanm mwen tèlman renmen; ki kote ou fè patiraj twoupo ou a? Ki kote ou konn fè l kouche a midi? Paske poukisa mwen ta tankou yon moun ki vwale figi li nan kote twoupo zanmi ou yo?
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
Si ou menm, ou pa konnen, O pi bèl pami tout fanm yo; janbe swiv wout twoupo a, e fè patiraj pou jenn kabrit ou yo akote tant bèje ou yo.
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
Pou mwen, cheri mwen an, ou tankou pi bèl poulich pami sa kap rale cha Farawon an.
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
Bò figi ou byen bèl ak zanno, kou ou ak bèl kolye.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
Nou va fè pou ou dekorasyon an lò anbeli ak pwent an ajan tou won.
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
Pandan wa a te sou tab li, pafen mwen te rive kote l ak bèl odè.
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
Sila ke m renmen an se yon pòch pafen; fèy bazilik ki pase tout nwit lan antre tete mwen.
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
Cheri mwen an se yon grap flè jasmen byen plase nan chan rezen En-Guédi yo.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
“Tèlman ou bèl, cheri mwen an; tèlman ou bèl! Zye ou tankou toutrèl yo.”
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
Gade jan ou bèl e byen agreyab, cheri mwen an; anverite, se zèb vèt kap fè kabann nou.
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
Pilye kay nou se bwa sèd e travès yo se bwa pen.