Песен на песните 1
1 Соломоновата песен на песните.
The Song of Songs, which pertaineth to Solomon.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
[SHE] Let him kiss me with the kisses of his mouth! [THEY] For better are thy caresses than wine:
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
Like the fragrance of thy precious oils, Oil poured out, is thy name, For this cause, virgins love thee.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
[SHE] Draw me! [THEY] After thee, will we run! [SHE] The king, hath brought me, into his chambers. [THEY] We will exult and rejoice in thee, we will mention thy caresses, beyond wine, Sincerely they love thee.
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
[SHE] Swarthy, I am but comely, ye daughters of Jerusalem. [THEY] Like the tents of Kedar, like the curtains of Solomon.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
[SHE] Do not look on me, because, I, am so swarthy, because the sun hath scorched me, —My mother’s sons, were angry with me, they set me to keep the vineyards, Mine own vineyard, have I not kept. …
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
Tell me, thou loved of my soul! Where wilt thou pasture thy flock? Where wilt thou let them recline at noon? For why should I be as one that wrappeth a veil about her, by the flocks of thy companions?
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
[HE] If thou know not of thyself, most beautiful among women! get thee forth in the footsteps of the flock, and pasture thy kids by the huts of the shepherds. …
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
To a mare of mine, in the chariots of Pharaoh, have I likened thee, my fair one!
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
Comely are thy cheeks, with bead-rows, thy neck, with strings of gems.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
[THEY] Rows of golden ornaments, will we make thee, with studs of silver.
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
[SHE] By the time the king is in his circle, my nard, will have given out its fragrance:
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
A bag of myrrh, is my beloved to me, between my breasts, shall it tarry the night!
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
A cluster of henna, is my beloved to me, in the vineyards of En-gedi.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
[HE] Lo! thou art beautiful my fair one, lo! thou art beautiful, Thine eyes, [are] doves!
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
[SHE] Lo! thou art beautiful, my beloved, Yea delightful! [BOTH] Yea! our couch, is covered with leaves:
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
The beams of our house, are cedars, Our fretted ceiling, is cypress-trees.
