Песен на песните 1
1 Соломоновата песен на песните.
The Song of songs, which is Solomon's.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
Let him kiss me with the kisses of his mouth: for your breasts are better than wine.
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
And the smell of your ointments is better than all spices: your name is ointment poured forth; therefore do the young maidens love you.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
They have drawn you: we will run after you, for the smell of your ointments: the king has brought me into closet: let us rejoice and be glad in you; we will love your breasts more than wine: righteousness loves you.
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
I am black, but beautiful, you daughters of Jerusalem, as the tents of Kedar, as the curtains of Solomon.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
Look not upon me, because I am dark, because the sun has looked unfavourably upon me: my mother's sons strove with me; they made me keeper in the vineyards; I have not kept my own vineyard.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
Tell me, [you] whom my soul loves, where you tend your flock, where you cause [them] to rest at noon, lest I become as one that is veiled by the flocks of your companions.
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
If you know not yourself, you fair one among women, go you forth by the footsteps of the flocks, and feed your kids by the shepherd's tents.
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
I have likened you, my companion, to my horses in the chariots of Pharao.
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
How are your cheeks beautiful as [those] of a dove, your neck as chains!
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
We will make you figures of gold with studs of silver.
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
So long as the king was at table, my spikenard gave forth its smell.
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
My kinsman is to me a bundle of myrrh; he shall lie between my breasts.
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
My kinsman is to me a cluster of camphor in the vineyards of Engaddi.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
Behold, you are fair, my companion; behold, you are fair; your eyes are doves.
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
Behold, you are fair, my kinsman, yes, beautiful, overshadowing our bed.
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
The beams of our house are cedars, our ceilings are of cypress.
