Песен на песните 1
1 Соломоновата песен на песните.
The song of songs, which is Solomon's.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
Let him kiss me with the kisses of his mouth; For thy love is better than wine.
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
Thine ointments savour sweetly; Thy name is an ointment poured forth: Therefore do the virgins love thee.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
Draw me, we will run after thee! — The king hath brought me into his chambers — We will be glad and rejoice in thee, We will remember thy love more than wine. They love thee uprightly.
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
I am black, but comely, daughters of Jerusalem, As the tents of Kedar, As the curtains of Solomon.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
Look not upon me, because I am black; Because the sun hath looked upon me. My mother's children were angry with me: They made me keeper of the vineyards; Mine own vineyard have I not kept.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
Tell me, thou whom my soul loveth, Where thou feedest [thy flock], Where thou makest it to rest at noon; For why should I be as one veiled Beside the flocks of thy companions?
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
If thou know not, thou fairest among women, Go thy way forth by the footsteps of the flock, And feed thy kids beside the shepherds' booths.
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
I compare thee, my love, To a steed in Pharaoh's chariots.
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
Thy cheeks are comely with bead-rows, Thy neck with ornamental chains.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
We will make thee bead-rows of gold With studs of silver.
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
While the king is at his table, My spikenard sendeth forth its fragrance.
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
A bundle of myrrh is my beloved unto me; He shall pass the night between my breasts.
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
My beloved is unto me a cluster of henna-flowers In the vineyards of Engedi.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
Behold, thou art fair, my love; Behold, thou art fair: thine eyes are doves.
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
Behold, thou art fair, my beloved, yea, pleasant; Also our bed is green.
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
The beams of our houses are cedars, Our rafters are cypresses.
