< Песен на песните 1 >
1 Соломоновата песен на песните.
Højsangen, som er af Salomo.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
Han kysse mig med Kys af sin Mund; thi din Kærlighed er bedre end Vin.
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
Dine Salver ere gode at lugte, dit Navn er som en Salve, der udgydes; derfor elske unge Piger dig.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
Drag mig! efter dig ville vi løbe; Kongen førte mig ind i sine inderste Kamre; vi ville fryde os og glæde os i dig, vi ville prise din Kærlighed mere end Vin; de oprigtige elske dig.
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
Jeg er sort, dog yndig, I Jerusalems Døtre! som Kedars Pauluner, som Salomos Telte.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
Ser ikke paa mig, at jeg er sort; thi Solen har brændt mig; min Moders Sønner ere blevne vrede paa mig, de have sat mig til Vingaardenes Vogterinde; min Vingaard, som jeg havde, har jeg ikke bevogtet.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
Giv mig til Kende, du, hvem min Sjæl elsker! hvor du vogter, hvor du lader Hjorden ligge om Middagen, at jeg ikke skal være som en Kvinde, der gaar tilhyllet ved dine Medbrødres Hjorde.
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
Dersom du ikke ved det, du dejligste iblandt Kvinderne! da gak ud i Faarenes Spor, og vogt dine Kid ved Hyrdernes Boliger!
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
Ved Hestene for Faraos Vogn ligner jeg dig, min Veninde!
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
Dine Kinder ere yndige under Kæderne og din Hals under Perlesnorene.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
Vi ville gøre dig Guldkæder med Sølvprikker.
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
Saa længe Kongen var i sin Kreds, gav min Nardus sin Lugt.
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
Min elskede er mig en Myrrakugle, som forbliver imellem mine Bryster.
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
Min elskede er mig en Koferdrue, i Vingaardene, udi En-Gedi.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
Se, du, min Veninde! er dejlig; se, du er dejlig, dine Øjne ere Duer.
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
Se, du, min elskede! er yndig, ja yndig, ja, vort Leje er grønt.
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
Vore Huses Bjælker ere Cedre, vort Loft er Cypresser.