Песен на песните 1
1 Соломоновата песен на песните.
Laanawk thungah kahoih koek loe Solomon angmah ih laa hae boeh ni.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
A pahni hoiah na mok nasoe, nang palunghaih loe misurtui pongah hoih kue.
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
Na hmuihoihaih loe paroeai koeh han koiah oh; na hmin loe bawh ih hmuihoih tui ah oh; to pongah kacuem tanglanawk mah nang to ang palung o.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
Kai hae na zae ving ah, cawnhaih hoiah na hnukah kang bang o han; siangpahrang mah angmah ih imkhaan thungah ang hoih; kaicae loe nang ah ka nawm o moe, kang hoe o han; misurtui pongah doeh nang palunghaih to kam oek o haih kue; nang loe nihcae mah palung tangtang ih kami ah na oh.
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
Aw Jerusalem canunawk, kai loe ngan amnum, toe Kedar ih kahni im baktih, Solomon iimkhaan pakaahaih kahni baktiah, palung akap han koi kaom ah ka oh.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
Ni kabae mah paaem moe, ngan kam num pongah, na khen o kuur hmah; kam no ih caanawk mah palung ang phui o thuih pongah, misur takha khenzawnkung ah ang suek o; kaimah ih misur takha loe ka pahnong sut boeh.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
Kang palung ih nang oe, tuunawk to naah maw na pacah, naa ih ahmuen ah maw athun ah tuunawk to nang haksak, na thui ah; tipongah kai loe nam pui kalah tuu toepkung hnukah, loklam amkhraeng moe, kahni hoi mikhmai kakhuk khoep nongpata baktiah ka oh han loe?
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
Nongpatanawk thungah kranghoih koek, na panoek ai nahaeloe, tuu caehhaih khokkong to parui ah loe, tuutoep kaminawk ih kahni im taengah nangmah ih maeh caanawk to pacah ah.
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
Aw kang palung duek ih tlangai, nang loe Faro ih hrang lakok karuet hrang hoiah kang patah.
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
Naa ah na buen ih naaphaeh hoi tahnong ah na oih ih sui bungmu mah na tangbaengnawk to krang ang hoisak.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
Sumkanglung tui hoi sui hoiah pazut ih bungmu to nang hanah kang sak pae o han.
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
Siangpahrang angmah ih caboi taengah anghnut naah, kai ih hmuihoih tui to amsong.
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
Ka palung duek ih ka tlangai loe aqum puek ka tahnu salakah kaom myrrh hmuihoih tui baktiah oh.
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
Kai ih tlangai loe En Gedi misur takha thung ih apawk tangoeng baktiah oh.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
Khenah, krang na hoih parai! Ka tlangai, khenah, na krang hoih parai; na mik doeh pahuu mik baktiah oh.
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
Khenah, nang loe kranghoih parai! Ka thlangai, ue, palung han akap parai! iihkhun khukhaih kahni doeh hing suep.
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
Aihnik ih im sakhaih tungnawk loe sidar thing hoiah sak moe, imphu doeh hmaica thing hoiah ni sak.
