Песен на песните 7
1 Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;
что украсишася стопы твоя во обутиих твоих, дщи Надавля? Чины бедру твоею подобни усеряземь, делу рук художника:
2 Пъпът ти е както обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е като житен копен ограден с кремове;
пуп твой чаша источена, не лишаемая мста: чрево твое яко стог пшеницы, огражден в кринах:
3 Двете ти гърди са като две сърнета близнета;
два сосца твоя, яко два млада близнецы серны:
4 Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;
выя твоя яко столп слоновый: очи твои яко езера во Есевоне, во вратах дщерей многих: нос твой яко столп Ливанский, сматряяй лице Дамаска:
5 Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците им.
глава твоя на тебе яко Кармил (гора), и заплетение главы твоея яко багряница, царь увязан в преристаниих.
6 Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията си!
Что украсилася еси, и что усладилася еси, любы, во сладостех твоих?
7 Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.
Сие величество твое: уподобилася еси финику, и сосца твоя грезном.
8 Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончета на лоза, И благовонието на дъха ти като ябълки,
Рекох: взыду на финик, удержу высоту его: и будут сосцы твои яко грезнове винограда, и воня ноздрей твоих яко яблока:
9 И устата ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.
и гортань твой яко вино благо, ходящее брату моему в правость, доволно устнам моим и зубом.
10 Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.
Аз брату моему, и ко мне обращение его.
11 Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,
Прииди, брате мой, и взыдем на село, водворимся в селех:
12 Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.
ураним в винограды, увидим аще процвете виноград, процветоша ли овощие, процветоша ли яблока? Тамо дам тебе сосца моя.
13 Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.
Мандрагоры даша воню, и при дверех наших вси плоды новии: до ветхих, брате мой, соблюдох ти.
