Песен на песните 6
1 Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?
Камо отиде брат твой, добрая в женах? Камо уклонися брат твой? И взыщем его с тобою.
2 Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.
Брат мой сниде в вертоград свой, в места аромат, паствити в вертоградех и собирати крины.
3 Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.
Аз брату моему и брат мой мне, пасый в кринех.
4 Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.
Добра еси, ближняя моя, яко благоволение, красна яко Иерусалим, ужас яко вчиненны.
5 Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;
Отврати очи твои от мене, яко тии воскрилиша мя: власи твои, яко стада коз, яже взыдоша от Галаада:
6 Зъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,
зубы твои, яко стада остриженых, яже взыдоша от купели, вся близнята родящыя, и безчадныя несть в них: яко вервь червлена устне твои, и беседа твоя красна:
7 Челото ти под булото е Като част от нар.
яко оброщение шипка ланиты твоя, кроме замолчания твоего.
8 Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;
Шестьдесят суть цариц и осмьдесят наложниц, и юнот, имже несть числа:
9 Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.
едина есть голубица моя, совершенная моя: едина есть матери своей, избранна есть родившей ю: видеша ю дщери и ублажиша ю, царицы и наложницы, и восхвалиша ю.
10 Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?
Кто сия проницающая аки утро, добра яко луна, избранна яко солнце, ужас яко вчиненны?
11 Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.
В вертоград орехов снидох видети в плодех потока, видети, аще процвете виноград и возрастоша шипки.
12 Без да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.
Тамо дам сосца моя тебе: не разуме душа моя, положи мя на колеснице Аминадавли.
13 Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!
Обратися, обратися, суламитино, обратися, обратися, и узрим в тебе. Что увидите у Суламитины? Приходящая яко лики полков,
