Песен на песните 6
1 Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?
Where has your beloved gone, you fairest among women? Where has your beloved turned, that we may seek him with you?
2 Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.
My beloved has gone down to his garden, to the beds of spices, to feed in the gardens, and to gather lilies.
3 Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.
I am my beloved's, and my beloved is mine. He browses among the lilies,
4 Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.
You are beautiful, my love, as Tirzah, lovely as Jerusalem, awesome as an army with banners.
5 Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;
Turn away your eyes from me, for they have overcome me. Your hair is like a flock of goats, that lie along the side of Gilead.
6 Зъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,
Your teeth are like a flock of ewes, which have come up from the washing; of which every one has twins; none is bereaved among them.
7 Челото ти под булото е Като част от нар.
Your temples are like a piece of a pomegranate behind your veil.
8 Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;
There are sixty queens, eighty secondary wives, and virgins without number.
9 Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.
My dove, my perfect one, is unique. She is her mother's only daughter. She is the favorite one of her who bore her. The daughters saw her, and called her blessed; the queens and the secondary wives, and they praised her.
10 Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?
Who is she who looks forth as the morning, beautiful as the moon, clear as the sun, and awesome as an army with banners?
11 Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.
I went down into the nut tree grove, to see the green plants of the valley, to see whether the vine budded, and the pomegranates were in flower.
12 Без да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.
Without realizing it, my desire set me with my royal people's chariots.
13 Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!
Return, return, Shulammite. Return, return, that we may gaze at you. Why do you desire to gaze at the Shulammite, as at the dance of Mahanaim?
