Песен на песните 6
1 Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?
Where is your beloved gone, O you fairest among women? where is your beloved turned aside? that we may seek him with you.
2 Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.
My beloved is gone down into his garden, to the beds of spices, to feed in the gardens, and to gather lilies.
3 Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.
I am my beloved’s, and my beloved is mine: he feeds among the lilies.
4 Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.
You are beautiful, O my love, as Tirzah, comely as Jerusalem, terrible as an army with banners.
5 Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;
Turn away your eyes from me, for they have overcome me: your hair is as a flock of goats that appear from Gilead.
6 Зъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,
Your teeth are as a flock of sheep which go up from the washing, whereof every one bears twins, and there is not one barren among them.
7 Челото ти под булото е Като част от нар.
As a piece of a pomegranate are your temples within your locks.
8 Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;
There are three score queens, and fourscore concubines, and virgins without number.
9 Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.
My dove, my undefiled is but one; she is the only one of her mother, she is the choice one of her that bore her. The daughters saw her, and blessed her; yes, the queens and the concubines, and they praised her.
10 Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?
Who is she that looks forth as the morning, fair as the moon, clear as the sun, and terrible as an army with banners?
11 Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.
I went down into the garden of nuts to see the fruits of the valley, and to see whether the vine flourished and the pomegranates budded.
12 Без да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.
Or ever I was aware, my soul made me like the chariots of Amminadib.
13 Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!
Return, return, O Shulamite; return, return, that we may look on you. What will you see in the Shulamite? As it were the company of two armies.
