Песен на песните 6

1 Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?

你这女子中极美丽的， 你的良人往何处去了？ 你的良人转向何处去了， 我们好与你同去寻找他。

2 Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.

我的良人下入自己园中， 到香花畦， 在园内牧放群羊， 采百合花。

3 Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.

我属我的良人， 我的良人也属我； 他在百合花中牧放群羊。

4 Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.

我的佳偶啊，你美丽如得撒， 秀美如耶路撒冷， 威武如展开旌旗的军队。

5 Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

求你掉转眼目不看我， 因你的眼目使我惊乱。 你的头发如同山羊群卧在基列山旁。

6 Зъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,

你的牙齿如一群母羊 洗净上来，个个都有双生， 没有一只丧掉子的。

7 Челото ти под булото е Като част от нар.

你的两太阳在帕子内， 如同一块石榴。

8 Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

有六十王后八十妃嫔， 并有无数的童女。

9 Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

我的鸽子，我的完全人， 只有这一个是她母亲独生的， 是生养她者所宝爱的。 众女子见了就称她有福； 王后妃嫔见了也赞美她。

10 Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

那向外观看、如晨光发现、 美丽如月亮、皎洁如日头、 威武如展开旌旗军队的是谁呢？

11 Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.

我下入核桃园， 要看谷中青绿的植物， 要看葡萄发芽没有， 石榴开花没有。

12 Без да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

不知不觉， 我的心将我安置在我尊长的车中。

13 Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

回来，回来，书拉密女； 你回来，你回来，使我们得观看你。 〔新娘〕 你们为何要观看书拉密女， 像观看玛哈念跳舞的呢？