Песен на песните 5
1 Дойдох в градината си, сестро моя, невясто; Обрах смирната си и ароматите си; Ядох медената си пита с меда си; Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.
«Men öz béghimgha kirdim, Méning singlim, méning jörem; Murmekkemni tétitqulirim bilen yighdim, Here könikimni hesilim bilen yédim; Sharabimni sütlirim bilen ichtim». «Dostlirim, yenglar! Ichinglar, könglüngler xalighanche ichinglar, i ashiq-meshuqlar!»
2 Аз спях, но сърцето ми беше будно; И ето гласът на възлюбения ми; той хлопа и казва: Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбица моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.
«Men uxlawatattim, biraq könglüm oyghaq idi: — — Söyümlükümning awazi! Mana, u ishikni qéqiwatidu: — — «Manga échip ber, i singlim, i amriqim; Méning paxtikim, méning ghubarsizim; Chünki béshim shebnem bilen, Chachlirim kéchidiki nemlik bilen höl-höl bolup ketti!»
3 Но аз си рекох: Съблякох дрехата си, - как да я облека? Умих нозете си, - как да ги окалям?
«Men töshek kiyimlirimni séliwetken, Qandaqmu uni yene kiyiwalay? Men putlirimni yudum, Qandaqmu ularni yene bulghay?»
4 Възлюбеният ми провря ръката си си през дупката на вратата; И сърцето ми се смути за него.
Söyümlüküm qolini ishik töshükidin tiqti; Méning ich-baghrilirim uninggha telmürüp ketti;
5 Аз станах да отворя на възлюбения си; И от ръцете ми капеше смирна, И от пръстите ми плавка смирна, Върху дръжките на ключалката.
Söyümlükümge échishqa qoptum; Qollirimdin murmekki, Barmaqlirimdin suyuq murmekki témidi, Taqaqning tutquchliri üstige témidi;
6 Отворих на възлюбения си; Но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе. Извиках: Душата ми ослабваше когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; Повиках го, но не ми отговори.
Söyümlükümge achtim; Biraq söyümlüküm burulup, kétip qalghanidi. U söz qilghanda rohim chiqip ketkenidi; Uni izdidim, biraq tapalmidim; Uni chaqirdim, biraq u jawab bermidi;
7 Намериха ме стражарите, които обхождат града, Биха ме, раниха ме; Пазачите на стените ми отнеха мантията.
Sheherni aylinidighan jésekchiler méni uchritip méni urdi, méni yarilandurdi; Sépillardiki közetchiler chümperdemni mendin tartiwaldi.
8 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми, - то що? Кажете му, че съм ранена от любов.
I Yérusalém qizliri, söyümlükümni tapsanglar, Uninggha néme deysiler? Uninggha, söygining: «Men muhebbettin zeipliship kettim! — dédi, denglar».
9 В що различава твоят възлюбен от друг възлюбен, О ти прекрасна между жените? В що различава твоят възлюбен от друг възлюбен, Та ни заклеваш ти така?
«Séning söyümlüküngning bashqa bir söyümlüktin qandaq artuq yéri bar, I, ayallar arisidiki eng güzili? Séning söyümlüküngning bashqa bir söyümlüktin qandaq artuq yéri bar? — Sen bizge shundaq tapilighan’ghu?».
10 Възлюбеният ми е бял и румен, Личи и между десет хиляди.
«Méning söyümlüküm ap’aq we parqiraq, yüreklik ezimet, On ming arisida tughdek körünerliktur;
11 Главата му е като най-чисто злато; Косите му са къдрави, черни като гарван;
Uning béshi sap altundindur, Budur chachliri atning yaylidek, Tagh qaghisidek qara.
12 Очите му, умити в мляко, и като прилично вложени скъпоценни камъни, Са подобни на очите на гълъби при водни потоци;
Uning közliri éqinlar boyidiki paxteklerdek, Süt bilen yuyulghan, Yarishiqida qoyulghan;
13 Бузите му са като лехи с аромати, Като бряг с благоуханни растения; Устните му са като кремове, от които капе плавка смирна;
Uning mengziliri bir teshtek puraqliq ösümlüktektur; Aynighan yéqimliq güllüktek; Uning lewliri niluper, Ular suyuq murmekkini témitidu;
14 Ръцете му са като златни цилиндри покрити с хрисолит; Тялото му е като изделие от слонова кост украсено със сапфири;
Uning qolliri altun turubilar, Ichige béril yaqutlar quyulghan. Qorsiqi neqishlik pil chishliridin yasalghan, Kök yaqutlar bilen bézelgen.
15 Краката му са като мраморни стълбове Закрепени на подложки от чисто злато; Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;
Uning putliri mermer tüwrükler, Altun üstige tiklen’gen. Uning salapiti Liwanningkidek, Kédir derexliridek körkem-heywetliktur.
16 Устата му са много сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми, О ерусалимски дъщери.
Uning aghzi bekmu shérindur; Berheq, u pütünley güzeldur; Bu méning söyümlüküm, — Berheq, bu méning amriqim, I Yérusalém qizliri!»
