Песен на песните 5

1 Дойдох в градината си, сестро моя, невясто; Обрах смирната си и ароматите си; Ядох медената си пита с меда си; Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.

veni in hortum meum soror mea sponsa messui murram meam cum aromatibus meis comedi favum cum melle meo bibi vinum meum cum lacte meo comedite amici bibite et inebriamini carissimi

2 Аз спях, но сърцето ми беше будно; И ето гласът на възлюбения ми; той хлопа и казва: Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбица моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.

ego dormio et cor meum vigilat vox dilecti mei pulsantis aperi mihi soror mea amica mea columba mea inmaculata mea quia caput meum plenum est rore et cincinni mei guttis noctium

3 Но аз си рекох: Съблякох дрехата си, - как да я облека? Умих нозете си, - как да ги окалям?

expoliavi me tunica mea quomodo induar illa lavi pedes meos quomodo inquinabo illos

4 Възлюбеният ми провря ръката си си през дупката на вратата; И сърцето ми се смути за него.

dilectus meus misit manum suam per foramen et venter meus intremuit ad tactum eius

5 Аз станах да отворя на възлюбения си; И от ръцете ми капеше смирна, И от пръстите ми плавка смирна, Върху дръжките на ключалката.

surrexi ut aperirem dilecto meo manus meae stillaverunt murra digiti mei pleni murra probatissima

6 Отворих на възлюбения си; Но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе. Извиках: Душата ми ослабваше когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; Повиках го, но не ми отговори.

pessulum ostii aperui dilecto meo at ille declinaverat atque transierat anima mea liquefacta est ut locutus est quaesivi et non inveni illum vocavi et non respondit mihi

7 Намериха ме стражарите, които обхождат града, Биха ме, раниха ме; Пазачите на стените ми отнеха мантията.

invenerunt me custodes qui circumeunt civitatem percusserunt me vulneraverunt me tulerunt pallium meum mihi custodes murorum

8 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми, - то що? Кажете му, че съм ранена от любов.

adiuro vos filiae Hierusalem si inveneritis dilectum meum ut nuntietis ei quia amore langueo

9 В що различава твоят възлюбен от друг възлюбен, О ти прекрасна между жените? В що различава твоят възлюбен от друг възлюбен, Та ни заклеваш ти така?

qualis est dilectus tuus ex dilecto o pulcherrima mulierum qualis est dilectus tuus ex dilecto quia sic adiurasti nos

10 Възлюбеният ми е бял и румен, Личи и между десет хиляди.

dilectus meus candidus et rubicundus electus ex milibus

11 Главата му е като най-чисто злато; Косите му са къдрави, черни като гарван;

caput eius aurum optimum comae eius sicut elatae palmarum nigrae quasi corvus

12 Очите му, умити в мляко, и като прилично вложени скъпоценни камъни, Са подобни на очите на гълъби при водни потоци;

oculi eius sicut columbae super rivulos aquarum quae lacte sunt lotae et resident iuxta fluenta plenissima

13 Бузите му са като лехи с аромати, Като бряг с благоуханни растения; Устните му са като кремове, от които капе плавка смирна;

genae illius sicut areolae aromatum consitae a pigmentariis labia eius lilia distillantia murram primam

14 Ръцете му са като златни цилиндри покрити с хрисолит; Тялото му е като изделие от слонова кост украсено със сапфири;

manus illius tornatiles aureae plenae hyacinthis venter eius eburneus distinctus sapphyris

15 Краката му са като мраморни стълбове Закрепени на подложки от чисто злато; Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;

crura illius columnae marmoreae quae fundatae sunt super bases aureas species eius ut Libani electus ut cedri

16 Устата му са много сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми, О ерусалимски дъщери.

guttur illius suavissimum et totus desiderabilis talis est dilectus meus et iste est amicus meus filiae Hierusalem