Песен на песните 5
1 Дойдох в градината си, сестро моя, невясто; Обрах смирната си и ароматите си; Ядох медената си пита с меда си; Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.
I have come into my garden, my sister, my bride. I have gathered my myrrh with my spice. I have eaten my honeycomb with my honey. I have drunk my wine with my milk. Eat, O friends. Drink, yea. Drink abundantly, O beloved.
2 Аз спях, но сърцето ми беше будно; И ето гласът на възлюбения ми; той хлопа и казва: Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбица моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.
I was asleep, but my heart awoke. It is the voice of my beloved who knocks, saying, Open to me, my sister, my love, my dove, my undefiled. For my head is filled with dew, my locks with the drops of the night.
3 Но аз си рекох: Съблякох дрехата си, - как да я облека? Умих нозете си, - как да ги окалям?
I have put off my garment, how shall I put it on? I have washed my feet, how shall I defile them?
4 Възлюбеният ми провря ръката си си през дупката на вратата; И сърцето ми се смути за него.
My beloved put in his hand by the hole of the door, and my heart was moved for him.
5 Аз станах да отворя на възлюбения си; И от ръцете ми капеше смирна, И от пръстите ми плавка смирна, Върху дръжките на ключалката.
I rose up to open to my beloved, and my hands drops with myrrh, and my fingers with liquid myrrh, upon the handles of the bolt.
6 Отворих на възлюбения си; Но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе. Извиках: Душата ми ослабваше когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; Повиках го, но не ми отговори.
I opened to my beloved, but my beloved had withdrawn himself, and was gone. My soul had failed me when he spoke. I sought him, but I could not find him. I called him, but he gave me no answer.
7 Намериха ме стражарите, които обхождат града, Биха ме, раниха ме; Пазачите на стените ми отнеха мантията.
The watchmen who go about the city found me. They smote me, they wounded me. The keepers of the walls took away my mantle from me.
8 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми, - то що? Кажете му, че съм ранена от любов.
I adjure you, O daughters of Jerusalem, if ye find my beloved, that ye tell him that I am sick from love.
9 В що различава твоят възлюбен от друг възлюбен, О ти прекрасна между жените? В що различава твоят възлюбен от друг възлюбен, Та ни заклеваш ти така?
What is thy beloved more than another beloved, O thou fairest among women? What is thy beloved more than another beloved, that thou do so adjure us?
10 Възлюбеният ми е бял и румен, Личи и между десет хиляди.
My beloved is white and ruddy, the chief among ten thousand.
11 Главата му е като най-чисто злато; Косите му са къдрави, черни като гарван;
His head is the most fine gold. His locks are bushy, black as a raven.
12 Очите му, умити в мляко, и като прилично вложени скъпоценни камъни, Са подобни на очите на гълъби при водни потоци;
His eyes are like doves beside the water-brooks, washed with milk, fitly set.
13 Бузите му са като лехи с аромати, Като бряг с благоуханни растения; Устните му са като кремове, от които капе плавка смирна;
His cheeks are as a bed of spices, banks of sweet herbs. His lips are lilies, dropping liquid myrrh.
14 Ръцете му са като златни цилиндри покрити с хрисолит; Тялото му е като изделие от слонова кост украсено със сапфири;
His hands are rings of gold set with beryl. His body is ivory work overlaid with sapphires.
15 Краката му са като мраморни стълбове Закрепени на подложки от чисто злато; Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;
His legs are pillars of marble, set upon sockets of fine gold. His aspect is like Lebanon, excellent as the cedars.
16 Устата му са много сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми, О ерусалимски дъщери.
His mouth is most sweet. Yea, he is altogether lovely. This is my beloved, and this is my friend, O daughters of Jerusalem.
