< Песен на песните 4 >

1 Ето хубава си любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;
Navesima negantoa mofamoka, kagi kagonamo'a arava ohe hentofazaga mani'nanke'na kema hugamizankura amuho hue. Kavufima refite'nana tavravemofo amefira, kavurgararemokea maho namagna hu'na'e. Hanki kazokamo'ma evuramiazamo'a Giliati agonafinti sipisipi afu'mo'za takaure takaure hu'za evuramizankna nehie.
2 Зъбите ти са като стадо ново-стрижени овци Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, И не липсва ни един между тях
Kave'mo'a sipsipi afu anenta meni azoka harenteza ti frentageno efeke nehiankna huno efeke hu'ne. Magore huno kavemo'a hagro osu'neanki fenkamine anagami kavemo'a mago tragave hu'ne.
3 Устните си като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;
Kagi'morenamo'a korankre nofikna hu'ne. Kagimo'a vahe'mo'ma kesane hu'are knare'zantfa hune. Kavugosama refite'nana tavravefina kameragemo'a korankre huno pomigreneti zafa rgagna hu'ne.
4 Шията ти е като Давидовата кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета.- Всички щитове на силни мъже;
Hagi knankemo'a Deviti zaza nonkna huno hentofaza nehigeno, Deviti nonte'ma hankave sondia vahe'mo'zama tauseni'a hankozmima eme hantinte'za enevazankna hu'ne.
5 Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.
Tare aminka'araremokea kugaveza dia anenta afumoke lili trazampi traza neneke vano ha'ankna huna'e.
6 Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.
Nanterama zasima osuno masama osu'nesige'na, ame hu'na mnanentake'za merene frenkinsensima me'nea agonafina marerigahue.
7 Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.
Navesima negantoa mofamoka kagrira kagi kagonamo arava ohe hentofa zaga mani'nankeno, maka kavufgamo'a afuhe afahera osuno hentofaza hu'ne.
8 Дойди с мене от Ливан, невясто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.
Lebanonitira zahufa a'nimoka, nagrane egeta va'mneno. Amanae nehaza agonafintira eramio. Laionimo'ene lepatimo'enema noma kikema nemania agona Senirine Hemoni agonararemofo morusapintira eramio.
9 Пленила си сърцето ми, сестро моя, невясто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си С една огърлица на шията си.
Zahufa a'nimoka kagra marerisa zagani'a mani'nanankinka tumonire avako nehane. Kesgama hunka kavuma nenaganke'nama knankempima pasesuma hu'nana zama negogeno'a, tumoni'amo'a fakifaki hu'ne.
10 Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невясто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!
Zahufa a'nimoka kavesi'nenantana zamo'a hentofaza hu'ne. Kavesima nenantana zamo'a waini timofo haga'a agatere'ne. Hagi kavufgare'ma fre'nana masavemofo mnamo'a, mika haganentake zana agatere'ne.
11 От устата ти, невясто, капе като мед от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.
Zahufa a'nimoka kagiteti'ma pakepakema nehia zamo'a tume rimo'ma nehiaza huno haganentake nehigeno, kagefu'namofo henka kaziga amirine tumerine me'ne. Ana nehigeno kukena ka'afinti mnamo'a Lebanoni sida zafafintima neviankna mna nevie.
12 Градина затворена е сестра ми, невястата, Извор затворен, източник запечатан.
Zahufa a'nimoka kagra nagrike hoza mani'nenka, mareri fenozani'a mani'nane. Refite'nea ti kampui kagra mani'nenka, oku'a ti kampui tini'a mani'nane.
13 Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,
Kagri hozafina pomigreneti zafa'moza metru hutere hune'za, knare'nare raga renentaze. Hagi mnanentake zantmima henama nadima,
14 Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета доставящи благоухания като ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.
zafronima, kalamusine sinamoninema, ana maka frenkinsensima, merema, aloe trazane, maka knare'ma huno mananentakema nehia zantaminena ana hozafina me'ne.
15 Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.
Hozafi me'nea ti kampui kna nehunka, knare tirukna hu'nane. Lebanoni agonafinti'ma eneramia tinkna hunka mani'nane.
16 Събудете се, северни ветрове, и дойди южни, Повей, в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.
Noti kazigatira zahora erinka ne-egeno, sauti kazigati'enena zahora erino ne-ena huta, hozaniafinti mna'a erita vuta eta hi'o. Navesima negantomoka hozaka'afina enka hentofa zafa raga eme taginka nenka ko.

< Песен на песните 4 >