Песен на песните 4
1 Ето хубава си любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;
Behold, you [are] beautiful, my friend, behold, you [are] beautiful, Your eyes [are] doves behind your veil, Your hair as a row of the goats that have shone from Mount Gilead,
2 Зъбите ти са като стадо ново-стрижени овци Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, И не липсва ни един между тях
Your teeth as a row of the shorn ones that have come up from the washing, For all of them are forming twins, And a bereaved one is not among them.
3 Устните си като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;
As a thread of scarlet [are] your lips, And your speech [is] lovely, As the work of the pomegranate [is] your temple behind your veil,
4 Шията ти е като Давидовата кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета.- Всички щитове на силни мъже;
As the Tower of David [is] your neck, built for an armory, The chief of the shields are hung on it, All shields of the mighty.
5 Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.
Your two breasts [are] as two fawns, Twins of a roe, that are feeding among lilies.
6 Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.
Until the day breaks forth, And the shadows have fled away, I go for myself to the mountain of myrrh, And to the hill of frankincense.
7 Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.
You [are] all beautiful, my friend, And there is not a blemish in you. Come from Lebanon, O spouse,
8 Дойди с мене от Ливан, невясто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.
Come from Lebanon, come in. Look from the top of Amana, From the top of Shenir and Hermon, From the habitations of lions, From the mountains of leopards.
9 Пленила си сърцето ми, сестро моя, невясто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си С една огърлица на шията си.
You have emboldened me, my sister-spouse, Emboldened me with one of your eyes, With one chain of your neck.
10 Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невясто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!
How beautiful have been your loves, my sister-spouse, How much better have been your loves than wine, And the fragrance of your perfumes than all spices.
11 От устата ти, невясто, капе като мед от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.
Your lips drop honey, O spouse, Honey and milk [are] under your tongue, And the fragrance of your garments [Is] as the fragrance of Lebanon.
12 Градина затворена е сестра ми, невястата, Извор затворен, източник запечатан.
A garden shut up [is] my sister-spouse, A spring shut up—a fountain sealed.
13 Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,
Your shoots a paradise of pomegranates, With precious fruits,
14 Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета доставящи благоухания като ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.
Cypresses with nard—nard and saffron, Cane and cinnamon, With all trees of frankincense, Myrrh and aloes, with all chief spices.
15 Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.
A fount of gardens, a well of living waters, And flowings from Lebanon!
16 Събудете се, северни ветрове, и дойди южни, Повей, в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.
Awake, O north wind, and come, O south, Cause my garden to breathe forth, its spices let flow, Let my beloved come to his garden, And eat its pleasant fruits!
